Цитирай Първоначално написано от Strangelove
Във Варна съм вече близо година... От толкова време сме и разделени с нея. Тук някак си не откривам, нищо за което да си струва да се боря. С нея поддържаме връзка (пишем си от време на време, виждаме се когато съм към родния край). На моменти когато съм тук тя ми липсва страшно много направо ми идва да и се обадя да и кажа "Обичам те, обичам те както никоя друга до сега, обичам те повече, от колкото ти е възможно да си представиш..." От друга страна обаче, когато се видим ми трябват точно 4-5 часа да и се нарадвам и после 3 дена не искам да чуя за нея...
И цялата тая цикличност ме убива... не искам да я забравям. Тя е красив спомен, тя е история за разказване. Но когато изтърси нещо от типа на "аз бях нищо за теб" мога да не я потърся със седмици. What a strange love, isn't it?...
Много си претенциозен онбре!
Скоро време ще караш само на 'ръчна'