Понякога човек продължава да бъде с човека до себе си не заради бъдещето ,което могат да изградят двамата,ами заради миналото ,което би искал да се върне....Тя е хубав спомен-ти сам го казваш...да лесно е да я определиш като хубав спомен и да продължиш.....но дали наистина можеш да го направиш ,само времето ще покаже ))) ако се опиташ да я забравиш,да я разделиш окончателно от живота си -може да срещнеш друга ,с която да изживееш нови хубави моменти...това е едиственият вариант да забравиш за това момиче...съжалявам ,че ще ти го кажа...но ако ти наистина я обичаш -винаги малко или много ще продължаваш да имаш чувства към нея...аз се разделих преди около две години с момче,което замина за чужбина и което почти не познавах,но изживяхме за кратко време моменти,които никога няма да забравя...от една година и нещо съм с друг и никога няма да забравя онова момче...понякога се събуждам нощем,излизам на терасата ии си мисля за нощите с онова момче,докао приятеля ми спи в другата стая.и си мисля колко е странно,мисля си дали наистина го обичам...понякога като се събудя и пия нещо ,за да заспя,защото ме е страх ,че ще започна да мисля за него ии няма да мога да заспя до сутринта...също така може би сега ти липсва повече,защото не мжеш да я виждаш постоянно-а когато я виждаш ''бързо и се насищаш"...но има рани,които времето не лекува...ти просто си ги носиш с тебе....а това да поддържаш връзка о голямо разстояние е невъзможно-далеч от очите,далеч от сърцето )) хората са си го казали...иначе е едно голямо мъчение..съмнения,липсва ти ,незнам са какво...опитай се да живееш със спомените ,без да се виждате ,иначе само подхранваш надежди у себе си,че това може да продължава....запитай се от кое би те боляло повече-от това да продължаваш във същия омагьосан кръг или окончателно да се разделиш с нея?естествено избери варианта,в който ще те боли по-малко ))