Казус...

[Strangelove]

Във Варна съм вече близо година... От толкова време сме и разделени с нея. Тук някак си не откривам, нищо за което да си струва да се боря. С нея поддържаме връзка (пишем си от време на време, виждаме се когато съм към родния край). На моменти когато съм тук тя ми липсва страшно много направо ми идва да и се обадя да и кажа "Обичам те, обичам те както никоя друга до сега, обичам те повече, от колкото ти е възможно да си представиш..." От друга страна обаче, когато се видим ми трябват точно 4-5 часа да и се нарадвам и после 3 дена не искам да чуя за нея...
И цялата тая цикличност ме убива... не искам да я забравям. Тя е красив спомен, тя е история за разказване. Но когато изтърси нещо от типа на "аз бях нищо за теб" мога да не я потърся със седмици. What a strange love, isn't it?...

[Ilikeliljon]

От обърканото ти обяснение, ами да, още по-странна ми става. Все пак самия факт, че каза, че не искаш да я видиш после три дена, на мен лично ми говори, че нямаш кой знае какви чувства към нея. Какво ще стане, ако сте заедно. След 4-5 часа ще и кажеш, айде не искам да те виждам три дена после

[NeZaPoznat]

Във Варна съм вече близо година... От толкова време сме и разделени с нея. Тук някак си не откривам, нищо за което да си струва да се боря. С нея поддържаме връзка (пишем си от време на време, виждаме се когато съм към родния край). На моменти когато съм тук тя ми липсва страшно много направо ми идва да и се обадя да и кажа "Обичам те, обичам те както никоя друга до сега, обичам те повече, от колкото ти е възможно да си представиш..." От друга страна обаче, когато се видим ми трябват точно 4-5 часа да и се нарадвам и после 3 дена не искам да чуя за нея...
И цялата тая цикличност ме убива... не искам да я забравям. Тя е красив спомен, тя е история за разказване. Но когато изтърси нещо от типа на "аз бях нищо за теб" мога да не я потърся със седмици. What a strange love, isn't it?...

Много си претенциозен онбре!
Скоро време ще караш само на 'ръчна'

[Hilary_]

Намери си друга ... Не живей за спомените... няма да се върнат ...

[Aicken]

братле , като е история за разказване , седни си на гъзъ и я напиши тая история , за да ти дадеме някав адекватен съвет , мене ми е интересно как е приключила тази голяма любов и колко време е продължила и т.н.

[Dollystar]

Докато четтях първите изречения мислех да ти кажа просто да й се обадиш и да й кажеш тва което написа тук, докато не стигна до "3те дни" и тогава започнах да си мисля, че и ти не знаеш какво искаш. Седни и говори с нея кажи и какво чувстваш, ако все пак намериш начин да не ти е безинтересна след 3 дни де, то иначе няма смисъл да сте заедно

[Lysit0]

Ако я обичаш наистина,и тя все още изпитва нещо към теб и ти го усещаш и признай и се съберете пак.Но,ако мислиш,че бързо ще ти омръзне приключи веднъж с нея,и си хвани нова.

[Aicken]

Докато четтях първите изречения мислех да ти кажа просто да й се обадиш и да й кажеш тва което написа тук, докато не стигна до "3те дни" и тогава започнах да си мисля, че и ти не знаеш какво искаш. Седни и говори с нея кажи и какво чувстваш, ако все пак намериш начин да не ти е безинтересна след 3 дни де, то иначе няма смисъл да сте заедно

всеки си има кусури

[sasha_90]

Не я обичаш,просто си свикнал с нея,свикнал си да има коя да разиграваш...

[Aicken]

Не я обичаш,просто си свикнал с нея,свикнал си да има коя да разиграваш...

май тя е разигравала него

[sasha_90]

Не я обичаш,просто си свикнал с нея,свикнал си да има коя да разиграваш...

май тя е разигравала него

Не мисля.

[Aicken]

Не я обичаш,просто си свикнал с нея,свикнал си да има коя да разиграваш...

май тя е разигравала него

Не мисля.

аз пък мисля , просто знам кво е да си влюбен в човек с сериозни кусури

[felly_]

Понякога човек продължава да бъде с човека до себе си не заради бъдещето ,което могат да изградят двамата,ами заради миналото ,което би искал да се върне....Тя е хубав спомен-ти сам го казваш...да лесно е да я определиш като хубав спомен и да продължиш.....но дали наистина можеш да го направиш ,само времето ще покаже ))) ако се опиташ да я забравиш,да я разделиш окончателно от живота си -може да срещнеш друга ,с която да изживееш нови хубави моменти...това е едиственият вариант да забравиш за това момиче...съжалявам ,че ще ти го кажа...но ако ти наистина я обичаш -винаги малко или много ще продължаваш да имаш чувства към нея...аз се разделих преди около две години с момче,което замина за чужбина и което почти не познавах,но изживяхме за кратко време моменти,които никога няма да забравя...от една година и нещо съм с друг и никога няма да забравя онова момче...понякога се събуждам нощем,излизам на терасата ии си мисля за нощите с онова момче,докао приятеля ми спи в другата стая.и си мисля колко е странно,мисля си дали наистина го обичам...понякога като се събудя и пия нещо ,за да заспя,защото ме е страх ,че ще започна да мисля за него ии няма да мога да заспя до сутринта...също така може би сега ти липсва повече,защото не мжеш да я виждаш постоянно-а когато я виждаш ''бързо и се насищаш"...но има рани,които времето не лекува...ти просто си ги носиш с тебе....а това да поддържаш връзка о голямо разстояние е невъзможно-далеч от очите,далеч от сърцето )) хората са си го казали...иначе е едно голямо мъчение..съмнения,липсва ти ,незнам са какво...опитай се да живееш със спомените ,без да се виждате ,иначе само подхранваш надежди у себе си,че това може да продължава....запитай се от кое би те боляло повече-от това да продължаваш във същия омагьосан кръг или окончателно да се разделиш с нея?естествено избери варианта,в който ще те боли по-малко ))

[Take_That]

Докато четтях първите изречения мислех да ти кажа просто да й се обадиш и да й кажеш тва което написа тук, докато не стигна до "3те дни" и тогава започнах да си мисля, че и ти не знаеш какво искаш. Седни и говори с нея кажи и какво чувстваш, ако все пак намериш начин да не ти е безинтересна след 3 дни де, то иначе няма смисъл да сте заедно

Напълно съм съгласна

[Strangelove]

Не е зле, като за първа тема в тия форуми... Виждам, че полза има от тях. Първо (в стил ала получване на "Оскар") благодаря на съпричастните, после винаги съм мислил, че тя е тази която не знае какво иска гледайки нещатата от този ъгъл може би наистина съм аз човека, който не е наясно със себе си. Странното в тази ситуация е, че винаги "проповядвам" житейската си философия, да приемаме хората такива каквито са - със всичките им предимства и недостатъци, а явно аз самия не я приемам. Не искам да прозвучи клиширано, но искам тя да е щастлива и не мисля, че съм си позволил да я разигравам някога. Навярно всичко ще приключи окончателно... Но това времето ще го покаже. Още веднъж благодаря ви, наистина ми помогнахте!