В живота на всеки идва момент в които се влюбва,този момент често ни хваща неподготевнни,но когато ни хване няма измъкване. Чувстваме се невероятно щасливи,изведнъш мирогледът ни се изменя,виждаме неща които преди не сме забелязвали или не са ни правили впечатление сега ни се струват изключително красиви. Момент в които всичко материално губи ценност,а самият ти омаловажаваш събитията около теб и нищо друго няма значение и не ти носи по голямо щастие,от усмивката на момиче...дам това красиво момиче,което е като подарък от съдбата,да ти напомни,че света не е толкова жесток,да ти покаже,че наистина има някои,които те цени и те изслушва. Ахх.... колко е красиво тогава,но в живота всеки заплаща за временното си щастие и ви отнема това красиво същество по-наи необратимият начин. Тогава когато неможете да спите заради мисълта,че сте си развалили отношенията с това момиче...че повече никога нищо няма да бъде същото и няма да си говорите за всичко както преди...когато цял ден сте разсеян и мислите единственно за едно,а то дори не подозира за страданието ви.. Спирам до тук,извинявам се за набързо написаната тема,но написах това коети ми е "на сърце" както се казва. Та споделете вашите мнения и начини за преодоляване на любовната мъка...че нищо не помага