Хах браво за темата Доста се смях докато четох. Не съм имала такива издънки, но ето нещо което ми се случи тази година .
Значии както всеки ден се прибирам към вкъщи (след даскало изпращам една приятелка и често клюкарстваме). А има едно момче, което се прибира по времето, което аз си тръгвам за вкъщи (предполагам, че учи в английската, защото от там идва, а това е до даскалото, в което досега учех). И така в същия ден пак го видях. Продължих да си ходя и след малко си обърнах назад главата и го гледам с пръсти в устата готов да свирне след мен гледаше ме сякъш съм паднала от космоса и както можете да предположите се обърнах продължих си пътя и почнах да се хиля ама здравата Незнам защо на следващия ден като тръгвах за даскало ходеше зад мен с негови приятели и чух как ме коментират ( те го разпитваха) ... 0т тогава много често го срещам докато съм с приятелки и навсякъде незнам дали е съвпадение или не ама незнам как издържам изобщо да не се засмея