Амиии то не е точно по време на среща запознавам приятеля ми с майка ми .. това вече 1-2 месеца след като тръгнахме и мама му подава ръка и казва "Галя, приятно ми е" а той ме гледа уплашено, много спече, не знам защо, гледа нея и казва "Гергана(моето име), на мен също" .. Аз поне половин час се смях и още го питам от време на време как се казва а майка ми реши, че съм му направила нещо и е обсебен от мене Много пъти ми е бъркал името .. Чак не го броя за гаф вече Едно от първите ни излизания: аз съм с автобус, а той ме чака на спирката, където трябва да сляза.. Аз пътувам права в автобуса и нали съм мързел викам няма да се мръдна докато не спре ама шофьора реши, че никой няма да слиза и спря чак на следващата спирка и го гледам през прозореца как тича към спирката и ми се хили .. слизам гушкам го и той "така става като чакаш до последно" има още мнооого за повече от година толкова много са се събрали .. освобождавали са ни от час (от един клас сме), за да си решим "семейните проблеми на спокойствие" това беше израза на госпожата имахме 2 поредни часа при нея и първия час се бихме брутално, а втория я дебнехме да се обърне, за да се целунем и тя поне 3 пъти ни видя .. абе много има обичам гоо