Hi !
Реших да постна това защото във форума често има теми за раздяла. Все ми се е струвало че момичетата хем ги боли - хем ги сърби. Зарязват те и после ако им дадеш път да си ходят започват да се обиждат че видиш ли не си я обичал. Със същото се сблъсках при последната си раздяла, но дето се вика - минало. Както и да постъпиш - ако те зарязват - все си крив. Мислех че мацките поумняват като пораснат но май не. Ето темата - пусната от жена (каква изненада нали).


Темата е провокирана от моите размисли над това...дали когато дойде краят е наистина край,дали когато дойде краят е нужно,хубаво и значимо хората които приемат края да продължат да се борят за човека,който е сложил края....
Как го обясних само малеее

Ако ви зарежат ще се борите ли? Ще търсите ли начин да върнете човека и поправите нещата? Смятате ли,че мъжът когото зарязвате трябва да го направи за вас и връзката ви или по-скоро това би ви дразнило? Какво мислите за държанието на хората след раздялата? И как вие постъпвате?

За себе си мога да кажа,че не съм била от страната на зарязаните но винаги ми се е искало мъжете,които оставям да се борят да разберат причините,да се борят да оправят нещата,да се борят за мен. Това ми се струва задължително и логично при положение,че до вчера са ми твърдяли,че ме обичат и знам,че е така.
Но има мъже,които просто казват ,,След като това е окончателното ти решение значи няма за какво да се боря,, ? Какво мислите за това ?
Честно казано ако аз съм от другата страна мисля,че по същия начин бих постъпила...
В същност повече изненадващи са отговорите, които ще прочетете - аз подбрах само 3

.....
ПиПче.....ти хем искаш да зарежеш един човек....хем после да се борел за теб и да търсел причините поради които си го зарязала? И защо, защо това да е нужно и да трябва някой да го прави за теб? Защото се смяташ за нещо повече от човека, който си зарязала....или че някой ти е длъжен с нещо?

Във връзките си до сега, с изключение на една аз съм се разделяла с мъжете. Никога не съм очаквала, или пък изисквала от някого да се "бори" за мен. За да го направя, значи е имало достатъчно основателни причини, поради които не желая да съм с този човек.

Когато мен ме зарязаха, смятах това за неоснователно....и да, започнах една безумна борба, за да върна това, което имах. Получи се в крайна сметка....но се оказа, че и двамата сме направили твърде много грешки по пътя....и сме прецакали всичко.

Мнението ми е, че като късаш....късаш. И няма такива глупости от сорта - "ама той трябва да се бори за мен"...
.....

Да борил съм се, но ако сега се замисля, определено не си е струвало. Бих препоръчал на всеки мъж да си спести унижението да гони жена, която така или иначе вече е решила. Няма да я върне. Просто малко или много ще и почеше самочувствието.
...

За това има една приказка...."сърби, боли, драго ми е...".
Щом не искаш да се разделяш с един човек, не го правиш. А когато има проблеми и неща, които не ти харесват в поведението му спрямо теб....сядаш, провеждате един разговор и се изяснявате.
А не детски работи - казвам ти чао, ама белким се сетиш, че не искам да се разделяме...ама трябва да се бориш за мен, защото ме обичаш.
Това са глупости. Ако обичаш въпросният човек, разговора е нещо много важно и полезно....не да си играеш на "на ти си куклите, дай си ми парцалите".
Подобно поведение винаги е било грозно и глупаво за мен.
Това последното все едно аз съм го писал но авторката е жена

Както винаги линкче към темата:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=462276.0