Я, кажете кога разбрахте за първи път - по болезнения начин, че мама е била права?
Толкова са ни(ви) говорили родители, близки и всякакъв поотраснал народ, обитаващ обичайно семейната къща до поне 18 години, а вие(ние) тайно си мислехме, че светът е наш и всичко ще бъде различно от вас(нас) нататък...
Ама, йок! - както би изокал спонтанно Али Ръза, примерно (наглеждам Листопад, модерно бИло, да видя какво пак изпускам...).
Та, по същество: помня първата си служебна кола - хубава, втора ръка от Германия (където нашият Вожд беше тези дни, знаете), но все пак Ауди 80. Моя милост - на 19 и с добра заплата (във фирма, където външната търговия се въртеше от мен, защото.... никой друг не говореше английски!) И така, млада и самоуверена взех да карам като тарикат-момиче, с лакът небрежно облегнат през отворения прозорец...
Боже, що не ме наби някой - за по-малко от един сезон се вдървих от въпросния лакът до центъра на главата... или както се нарича пресечната точка от всички вектори, които могат да се пуснат в празната окръжност там...
Да споделим и да излъчим победител: кой си е причинил по-глупашко страдание, а мама не е като да не предупреди! Да огледаме грешките на младостта, деца гледаме!