ByK и BrainPants- напоследък и аз се разочаровах от човека, който наричам бфр. Знам, усещам я, когато ме лъже, познавам я толкова добре, че дори по скайп разбирам, че казва лъжа. А от всичко най- мразя лъжите... и долнопробните опити за клюки. Правя се, че и вярвам, въпреки че дълбоко в себе си се мразя за това... Особено и се дразня, когато се опита да клюкарства- аз не съм такъв човек и няма да бъда. Много ме интересува кой с каква ориентация е, кой е правил секс и кой не е. Всеки решава за себе си... Както и да е, радвам се, че съм в ново училище и макар че си мислех, че класът ми ще ми липсва, това, което е останало от него... дори не ме интересува. Явно съм била сляпа за всичко, което ме е заобикаляло... Съветът ми към вас е да поговорите с най- добрите си приятелки, понякога разговорите помагат.. Въпреки че при мен просто се обля в сълзи и започнаха едни обещания, едни клетви, едно уж разбиране, че знае, че е сгрешила.. А сега вече е нищо.
Cassie - Не си САМА! И аз понякога изпитвам такава самота, но когато споделя с някого, разбирам, че не съм сама. Имам родителите си, имам и някой друг приятел, на когото знам, че мога да разчитам. Имам и себе си. Ако се чувстваш сама, промени го! Никой няма да ви помогне, ако не се опитате сами да си помогнете, нали знаеш?

Та сега... Ето и моите жалби. МОят живот напоследък се обърка, превърна се в това, което не искам да е. Много хора, на които имах доверие, ме разочароваха, намерих нови приятели, за които все още не мога да твърдя, че са истински. Все по- често ме навестяват разни мисли, които даже се срамувам да споделя... Представям си, че някой ме целува, че ме прегръща, гали... И най - странното и ужасно е, че е някой, който случайно съм видяла, харесал ми е като външност! А .. най- гадното е, че такова нещо в близките 1-2 години, че и повече, едва ли ще ми се случи. Кой, по дяволите, би погледнал малкото, почти петнадесетгодишно момиче, което ходи с патерици..? Кой би пожелал да сбъдне мечтите му?!
А на всичкото отгоре, май харесвам едно момче от моя клас. В сравнение с другите от класа, той изглежда направо невероятно. Не мисля, че съм луднала по него, но ми направи силно впечатление и ми допада. И все пак не искам да го харесвам- има гадже, пък и едва ли би ме харесал. Не искам да се "влюбя" в него, защото имам горчив опит с безнадеждната, несподелена любов и последствията от нея, макар онова момче да беше съвсем различно от това. Съученикът ми е мил и добър, умен, интересен и забавен и все пак какво биха променили тези факти, ако само аз го харесвам?! Пак аз ще съм страдащата, тази, която знае, че е безнадеждно.. Не искам да го харесвам.
Е... това е от мен засега. Доста дългичко стана, доста тъпичко е, доста детско.. Но това чувствам...