Ах,този джаз, нали другарю?
А навън е все така мрачно и небето се свило на кълбо, сгушило целия свят.
Капките се гонят по стъклата а ти свириш ли свириш...
Това е нашета пиеса.. Забулена в бяло, шептяща Йовков...недодялана.
Нагрочило се небето.
А ти посвири ми още минута...
Нека само огънчето от цигарата ми свети.
Завеси...