Моята история

[Converse333]

Незнам откъде да започна.Напоследък много ми се насъбра,нямам на кой да споделя-разбрах,че "най-добрите" ми приятели са предатели,а немога да рискувам да кажа на някой,който ще ме предаде...Просто рискувам собствената си сигурност.И реших да пиша тук,защото е анонимно,да си излея мъката,пък дано да ми отмине малко.
Ами всичко започна в края на миналата година.Имах някакъв кожен проблем,ходихме по лекари из цяла България.Дори най-добрия кожен лекар в София неможа да каже какво ми има.Ходихме във Франция-е,там ми изписаха лекарства,всичко мина.Лошото е,че изхарчихме ужасно много пари.Останахме малко на сухо,майка ми работи,но нейната заплата е ужасно малка.Баща ми се занимава с незаконен бизнес.Знам,че е лошо,но все пак ми е баща,той ми осигурява всичко,немога да го виня.Е,той неможеше да замине в чужбина и остана тук поне за празниците (Коледа,нова година).Дойде януари месец,нещата му още не потръгваха.Запалиха ни едната кола (някой от обркъжението на баща ми).Беше ужасен бум,особено при мисълта,че живея в голям град,оживен квартал.За радост имахме 2 коли по него време и останахме с една.Баща ми ходи на няколко пъти до други държави,не му потръгваше.И ето,че ни настигна друга беда.Баща ми щеше да продава втората ни кола.Беше на път и претърпя катастрофа.За радост той се оттърва буквално с драскотини,но колата не ставаше за нищо.Скоро след това майка ми се разболя.Имаше някаква киста-трябваше да я премахнат.Баща ми взе пари от спестяванията ни.Операцията беше 1000 лв + път и престой в болницата...Отидоха близо 2000-3000 лв.След това майка ми трябваше отново да ходи на профилактични прегледи.Добре,това отмина.После уж всичко се беше пооправило,аз получих бъбречна криза.По принцип си имам вродено заболяване на единия бъбрек,но не ми е правил проблеми от 4-5 години.Тръгнахме по лекари,но този път всичко това не беше от вроденото заболяване.Откриха ми Гломерулонефрит.Това е заболяване на кръвоносните съдове на бъбрека.Нуждаех се от незабавно лечение,защото бъбрека ми кървеше,а и ако болестта не се лекува,бъбрека ми щеше да откаже.Изтеглихме и последните спестявания.Оправих се.Но през това време отсъствах много от училище,вече беше края на май месец и почти нямах време за наваксване.Предстоеше ми изпит по английски.На пробния изкарах 3,на самия изпит 4.Не бях доволна от себе си,но родителите ми ме утешаваха,че здравето е над всичко.През това време имах и приятел,на който отказвах да му казвам лични неща.Просто за моя сигурност.Той пък се сърдеше,както и да е отрязах го.Приятелите ми,с които се познавах от много години ме предадоха.Най-близкия ми приятел беше братовчед ми.Но и на него неможех да се оплаквам.Леля ми (майка му,сестра на баща ми) беше в ужасно състояние.Бяха скарани със свако ми,след това се разведоха.Бяха потънали в заеми,а и все пак сме в криза.Нямаха пари,родителите ми също неможеха да им помогнат.Леля ми изпадаше в истерии,разбраха,че взема хапчета (наркотици).Успокоиха я,водиха я по лекари.Откриха й заболяване на щитовидната жлеза.Но нямат пари,за да я оперират.А със всеки изминал ден,болестта се развива.На това отгоре баба ми,която живее с леля ми,отслабна много,не се храни,заради проблемите ни.Страх ме е да не я изгубим.Добре е,че всички се държим здраво като семейство,не се караме.Сега се преместихме в нов град,понеже заплашваха баща ми (тези,които запалиха колата ни).
И след всички тези проблеми,понякога си мисля дали някога ще се оправим...Днес простих на едната ми приятелка,мисля,че трябва да си даваме втори шанс.Надявам се все някога щастието да дойде и в нашия дом.Благодаря на всички,които прочетоха историята ми. : )

[plmn]

успех в решаването на проблемите

[selens]

успех в решаването на проблемите

[Lysit0]

И от мен успех ,бъди силна и не се предавай.
Друго незнам какво да ти кажа.

[djuki]

рано или късно всичко се подрежда и за теб ще се подреди

[dessko]

рано или късно всичко се подрежда и за теб ще се подреди

[brokeninside13]

Като гледам изживяваш едни от най-гадните дни в живота ти. Аз вече съм ги изживяла-Баща ми почина. И мойто е дългА история затова няма да я разказвам но бавната смърт на тате трая 5 месеца и през тези месеци както и той така и аз и майка ми бавно умирахме... баща ми буквално, аз и майка ми психически. И като гледам при мен нещата изобщо не се оправят.....................И вече изобщо не мисля че нещо ще се оправи. Понякога когато ми е весело се сещам за тате и се чувствам виновна че съм весела.........

[cherrypezz]

Вие сте герои

[amorfati]

Наистина са....Смъртта на близък,любим човек е нещо страшно...И се иска много сила за да продължиш напред.brokeninside13 - недей да се чувстваш виновна,знам че е лесно да се каже,но мисля че баща ти би искал да си щастлива и да не се чувстваш виновна : ) . А по темата - Converse333 - аз лично мисля , че това,което ти се е случило си е доста тежко(меко казано).Ще се оправите, няма как иначе.На мен също ми се случиха доста гадни неща напоследък,които ме направиха по-сдържана и студена.И накрая го разбрах от приятели и семейството ми.От личен опит бих те посъветвала да внимаваш да не се промениш прекалено много и да не изгубиш себе си във всичко това. Иначе - бъде оптимист,колкото и да е трудно,давай напред и се бори за това,което искаш.Успех : )

[balon4eee]

понякога имам чувството че животът го прави напук . Това е 1 от майлкото теми които чета след като видя че са дълги...
И на мен ми се случва лошото да идва едно след друго ... колкото по-зле става оше толково идва и в 1 момент ми става ядно и ядосано на тоя скапан живот Направо ми се иска да го намеря и да го убия и в този момент си казвам , че напук на него пък аз пак ще съм щастлива и че и сега ще ми е добре независимо от всичко Нека да идват още проблеми тогава , аз ще се справя ;] Positive Vibration !

[sladkalady]

Дано всичко се оправи...Не съм аз човека ,който трябва да се меси ,но всичко се връща.Баща ти има незаконен бизнес-той също е една от причините за проблемите ви ...
Успех И най-важното е да мислиш позитивно и да не се предаваш

[ameli]

всяко зло за добро...аз също съм загубила баща си преди няколко години. майка ми беше много измъчена, а покрай нея се мъчех и аз. тати наистина много ми липсва, но трябва да сме силни и да не се предаваме

[martinelka_kuklata]

Колкото и да сте зле все някак ще се оправите - Стигнеш ли до дъното, по-надолу не може и все някога продължаваш нагоре. Успех

[DarkKisss]

Щом си изминала през всичко това значи си силна и ще имаш сили да продължиш. Жовптът е на черни бели линии, това беше черната линия а след нея винаги следва бялата не може само черна .. Така че успех