Обичахме се. Бързо свърши!
Някой пътищата раздели!
Без теб сълзите да избършеш,
отлетяха моите мечти.
Отиде си, и аз заплаках!
Дали заплакал си и ти?
Когато тръгна си, не ме дочака.
Остави сам звънецът тихо да звъни!
Загърби ме, изсмя ми се в лицето.
Дали почувства се за миг щастлив?
Когато стъпка неведнъж сърцето.
Нима не бе за тебе също срив?
Какво била съм? Ти за мене всичко.
Нима не бях за миг и аз?
Когато клеше се, че ме обичаш,
когато казваше, че има нас!
Забрави ли ги? Думите си мили,
които сякаш идваха от твоето сърце?
Не пита на раздяла ти боли ли,
не беше нужно. Бе изписано на моето лице.
Рани ме. Себе си така изгубих.
А ти... какво от битката спечели?
Освен, че ме уби и ме погуби,
нима не беше нещо съвършено?
Когато капеха сълзите ми във мрака,
когато ти за миг не се обърна!
Но ти не беше там, когато чаках,
когато нашата любов загина.

Посветено!

Надявам се да ви хареса. Приемам всякакви критики.