Хоризонтът днес е отвесен!
Хоризонтална е и моята мисъл.
Полегнала върху дюшека на моята младост.
Дюшекът е пълен с мечти
и
динамит.
ХЕЙ, ЗЕМЯ!
Чуваш ли ме?
Ще те хвърля във въздуха
защото ходиш
ГОЛА!
Наметни се с мъглата на збаравата,
в която ще потъне
моето
небеносиньо
АЗ!
Това го помня от един случаен хумористичен разказ от едни сборници на Стършел (който знае и помни този вестник се сеща, за какво става въпрос) от 197х година.
Та там в един разказ, в който ставаше въпрос за един модернистичен автор, чест гост на клиниките за алкохолици. Въпросният субект четеше разказа пред 70-я еквивалент на днешните кифли, които го намираха за ПОТРЕСАВАЩО!
Общо взето цели да иронизира едновременно критиците, които търсят смисъл във всяка глупост и прехласващите се по всяка глупост с претенцията за "арт".
П.П. Да се отбележи, че съм го запомнил само от 2 прочитания преди 5+ години!
БЕЗГЛАВИ БЕЛИ БОБЪРИ
БЕЗШУМНО СЕ БРОЯТ
БЕЗУМНИ БОСИ БАБИЧКИ
ОТ БУРЯ СЕ БОЯТ
БОЛЕЗНЕНО БОДИЛИТЕ
НАБЪБНАЛИ БОДАТ
ОБЕЛЕНИ БАНАНИТЕ
ОБИДЕНО БЛЕСТЯТ
БЪЛБУКАЩИ БЕЗБРЕЖИЯ
БУРКАН ЩЕ ИЗБЕРАТ
ИЗБЯГАЛИ ОТ БАНЯТА
БУЛДОЗЕРИ БРЪМЧАТ
БЕЗМИСЛЕНО ОБУВКИТЕ
ЗАБАВЕНО БУМТЯТ
ОТ Т'ВА БЕЗКРАЙНО БЪКАНЕ
СИ БРЪКНАХ С БРЪСТ В БЪЗЪТ