Как се изградих като личност?

[angel4eto7]

Поздравления за хубавата тема!
Живота ме научи, че за постигането на нещо се изисква много труд (не става с мързел), и че не винаги трябва да се доверяваме на хората около нас! ... така мисля аз

[graceless]

Живота ме научи да не давам милост
Нито да получавам
Ще бъда лоша с лошия и добра с добрия

[Hysteric_Bitch]

през тези проклети 15. години,съм научил че приятелите са всичко

Този урок е есенциално важен, но и до него ще стигнеш.

[rauwkost]

Личността си съм изградила чрез хората. Гледам какво правят, как говорят и се държат, и така разбирам какво НЕ трябва да правя. Научила съм се да не искам всичко което виждам, научила съм, че не винаги получаваме каквото искаме! Научила съм, че вечни приятелства няма! Научих, че единствените хора, които заслужават моето уважение и признание са родителите ми, прекалени приятелства не допускам до себе си, защото осъзнах, че всеки път когато съм се закопавала, лопатите са били в ръцете на "приятелите" ми. Научила съм се да прикривам болката си и да се усмихвам пред хората - никой не е длъжен да се обременява с моите мъки, всеки човек си има проблеми. Стремя се към недостижимото, така никога не умира хъса! Научих се винаги да казвам истината, хората така са свикнали да лъжат, че никой няма да ми повярва! А също така, че и "Най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болка!" - нищо в живота не идва даром, и не всичко в живота е справедливо! Водим сурова "битка", всеки за себе си..

[slaveto1989]

Определено голяма част от личността ми е изградена с участието на обществото и нормите му-кое е правилно и кое не. Но тук са основните неща.

Другия фактор,който ме научи на много неща е училището, тук срещнах първите си истински приятели,научих се как да контактувам с хора.


И не на последно място слагам любознателността-колкото повече знаеш,толкова по-далеч се простира гледната ти точка.

[ScionOfStorm]

x3eme, грешиш - книгите също могат да оформят личности. При мен донякъде е така, без да се възприема това като затвореност и необщуване с хора, защото видиш ли, "книгите" го били изградили тоя.

Изключително важни са и не ги подценявай.

Като личност още не съм моделиран изцяло /и как мога да бъда, та аз съм зелен още/, но започвам бавно да се оформям като ярък циник поради едно или друго случващи се неща, което ме оформят. Иначе предполагам трябва да благодаря освен на родителите си, и на подходящото обкръжение, което е повлияло и на пътя, който съм взел. : )

[EarthShaker]

хората се оформят като личности до последната си секунда живот. никога не знаеш какво може да ти дойде до главата и как то може да те промени

[Wrathchild]

В интерес на истината, не знам. Знам само, че когато бях по-малка бях много доверчива, обичлива и т.н. И контактите с неподходящите хора ме направиха цинична и дръпната. Рядко си позволявам да допусна някой до себе си.
Гледам книгите са зачекнати... те също променят човек. Развиват въображение, изказ, правопис ако щете. И един човек, прочел повечко през живота си се различава много от този, който като види книга бяга като дявол от тамян.

[xplay]

Боби, браво за темата! Най-сетне една смислена.

От моя скромен житейски опит научих, че винаги ще има някой, който да е до теб в труден момент. Научих, че каквото посееш, това и ще пожънеш. Научих как да преценявам кои са истинските ми приятели. Научих, че никой не остава неоценен. Научих, че трябва да дадем шанс на всеки да се докаже пред нас. Научих, че трябва да ценим това, което ни се дава.

[OtherDimension]

личност се става само като получиш няколко звучни шамара от живота
... а някои дори и така не стават

[babity]

Живота ме научи, че е трудно, понякога невъзможно да правиш нещата така, както трябва да стават. Понякога е трудно да казвам истината. Научих се да се нагаждам според това накъде духа вятъра. Да се съобразявам само със себе си, че пълната отдаденост на някого/нещо не се възвръща. Добрината никога не се връща. Мога да разчитам само и единствено на себе си.

[jenichka]

Животът ме научи да нямам вяра на никого за съжаление...Да се боря за това което ми се полага.За добро или за лошо да мисля първо за себе си а после за другите.Научих също че по начина по който можеш да си навредиш никой друг не може да ти навреди.Животът ми за сромните ми 19 години ми е поднесъл какви ли не препятствия.Не е бил никак лесен,но донякъде се радвам че е бил такъв защото ме е направил това което съм.

[LunaTriCk]

...че всичко е относително.

[LizZz]

Не прави на другите това, което не искаш да ти правят на теб и знай всяко едно твое действие върху другия какво причинява.
Не разчитай на никой, поне не изцяло.
Учи се от грешките на другите.
Не търси проблема само в другите.

Стигнал съм до извода, че тези работи са най-важни.
Съжалявам, че в такова лице ги написах, звучат малко като в библията, хаха.

[Kostadin_682]

На какво ме научи живота?
Идеята е да споделим начина по който създаваме мнение,начина по който се приобщихме.
Как гледам аз на нещата и трезва ли е моята преценка във различни ситуации?

Ами живота ме научи на много неща, като например:
Когато искаш нещо много силно, трябва да се потрудиш за него.
Ако искаш да бъдеш нещо, и някой тябва да се докажеш.
Научи ме, че с мързел нищо не се постига.
И най вече, ако искаш да направиш нещо като хората трябва много усърдност

[Brooklyn]

Все още не съм ,усещам че имам още трески за дялане. Но повечето работи съм ги израстнал вече ,но все пак човек се учи и гради цял живот .. Та да не си вярваме много ..

[kalpazanka]

Научих се, че хората невинаги мислят това, което казват и не казват това, което мислят. Убедих се в думите на баща ми, че ако искаш добре свършена работа, за предпочитане е да я свършиш сам. Научих се да преценявам хората и да претеглям какво могат да чуят от мен и какво не. Като се върна назад във времето си давам сметка, че с мързел и чакане да нищо не се постига. Свикнах да съм организирана и да разчитам на първо място на себе си /не че родителите ми са ми обърнали гръб, но в повечето време не живея с тях/.

[LadyDi]

Определено голяма част от личността ми е изградена с участието на обществото и нормите му-кое е правилно и кое не. Но тук са основните неща.

Другия фактор,който ме научи на много неща е училището, тук срещнах първите си истински приятели,научих се как да контактувам с хора.


И не на последно място слагам любознателността-колкото повече знаеш,толкова по-далеч се простира гледната ти точка.

Някой май бая е внимавал в часовете по "Свят и личност".
По-заклиширани фрази нямаше ли?

[Brooklyn]

Определено голяма част от личността ми е изградена с участието на обществото и нормите му-кое е правилно и кое не. Но тук са основните неща.

Другия фактор,който ме научи на много неща е училището, тук срещнах първите си истински приятели,научих се как да контактувам с хора.


И не на последно място слагам любознателността-колкото повече знаеш,толкова по-далеч се простира гледната ти точка.

Някой май бая е внимавал в часовете по "Свят и личност".
По-заклиширани фрази нямаше ли?

Мен ми прилича на copy-paste от някой учебник до него/нея ..

[Jumbie483]

За годините си не мога да кажа, че съм изградила характер. Но това което съм в момента е благодарение на всичко, което ме заобикаля.
Научих, че светът е изграден от манипулация и страх. Научих, че най-малките и несъществени неща на които не обръщаме голямо внимание, всъщност са най-скъпите ни.. Научих, че хора има абсолютно всякакви и не можеш да очакваш да се държат с теб така, както ти се държиш с тях. Научих, че човек понякога дори в себе си не може да е сигурен.
Разбрах и какво е да си самотен, обичан, влюбен, изоставен, възхваляван, уважаван, мразен... Разбрах, че една усмивка може да промени много неща. Научих, че светът никога не се променя, а хората променят възгледите си. Уверих се, че можеш да промениш света около теб, ако промениш начина си на виждане и възприемане на всичко..
Като цяло научих, разбрах и се уверих в много неща. Тепърва ще имам срещи с истинският живот..

[montana6]

Ми той живота не е спирал да ме учи. Все още ме учи и ще продължава да ме учи. Засега не съм видял от живота нещо по-хубаво или запомнящо се. Цялата система е преебана, като за начало и се надявам да се оправи докато съм жив, щото ако искаш да успееш в тоя живот (въпреки че и успехите винаги носят неуспехи на друго място) трябва или да си престъпник, или да имаш връзки, или да имаш късмет (на точното място в точното време). Така че живота ме е научил да се боря и да се мотивирам. Ше видим докъде ще стигна.
На нещата как гледам... Гледам да се доверявам предимно на себе си, защото мисля, че преценката ми е достатъчно трезва и мога да избера най-доброто за себе си, щото все пак аз си се познавам най-добре.

[Fritz]

След '90 натам имам чувството,че всички до един са пълни идиоти,невменяеми дебили.Не знам що се получава така.Секи 14-годишен суек е пушил трева и е дърпал амфети.

[ANTIHUMAN]

Живота на какво ме е научил ли? Не знам.

Както каза един съфорумник преди мен: ,, . . . Всичко е относително'' въпроса е : ,,Колко?''

Живота ме научи, че има добри и лоши хора.
Научи ме, да вярвам във добротата на хората.
Научи ме, че мога да разчитам на приятелите си.
Научи ме, да лъжа когато се налага.
Научи ме, днес да бъда, малко по-позитивен от вчера.
Научи ме, да не се отказвам от мечтите си.

,,Няма несбъднати мечти, има изоставени желания!''

И ми каза, че има да ме учи още много.

[Shely]

Ами живота ме научи на много неща, като например:
Когато искаш нещо много силно, трябва да се потрудиш за него.
Ако искаш да бъдеш нещо, и някой тябва да се докажеш.
Научи ме, че с мързел нищо не се постига.
И най вече, ако искаш да направиш нещо като хората трябва много усърдност

[NYL]

Животът ме научи,че ако аз не направя това,което искам и което трябва,никой няма да го свърши вместо мен.Че истинските хора са малко,всеки гледа да те използва и накрая,ако може да те прецака.Научих се,че трябва да се боря за мечтите си и за това,което искам,защото всеки сам гради собствения си живот.
Научих и че хората на които може да се разчита се броят на пръстите на едната ръка,но научих и че това са истинските хора,които винаги ,когато имам нужда ще бъдат до мен.