за себе си ли питаш или за всеки индивидуално?

За мен: Живота ме научи, че няма безплатен обяд. Не всяка усмивка ти желае доброто. Не всички сметки излизат. Няма константи. Иска се много труд и упоритост, постоянство и саморегулация. Всичко трябва да се създава, направлява, променя или премахва с търпение и спокойствие.
Мнение създавам на база наблюдения и моито лични възприятея. Понякога е грешно или неудобно. Трябва мнението да е плаващо и пластично.
Начина на приобщаване зависи доста и от другите. Ако те те отблъснат всичко се обезсмисля. Не съм за наглостта.
Трезвостта на преценките зависи страшно много от ситуацията и от другите. Доколко едно решение и рациално за теб, то може да бъде умаловажено, успорено или изкривено от друг.
Реализма в преценките се изгражда с опита, който трупаме във важни моменти.