с времето хората, смятам, все повече само губят или поне осъзнават какво са имали, загубвайки го.
това е.
доброто в тях, неосъзнато като ценно, най-лесно се подменя и тъй като е крехко, руши, а знанията, е тази красива точка, просто прави човек по-тъжен, скептичен, неудовлетшорен, апатичен.