Живота ми е нанесъл толкова удари, че рано рано осъзнах много неща и се "изградих като личност" ..
Ако трябва да почна от началото, нещо което е допринесло за същността ми е това, че виждах супер рядко баща си, а когато го виждах бяха супер скандалите с майка ми на които съм билас почти винаги свидетел.. Друго е тва, че постоянно вкъщи беше пълно с хора и не съм имала грам спокойстие като дете.. Израснах сред момчета, цялата рода са само братовчеди, в махалата нямаше момичета, общо взето ритах с момчетата, биех се с момчетата и определено съм силна именно заради това.. Друго което ме изгради беше една любов, колкото и пресилено да звучи.. Влюбих се още в четвърти клас и до ден днешен обичам това момче, и никога няма да спра.. Преди две години осъществих мечтата си да бъда с него и го загубих, и страдах, безумно много страдах.. Но и много научих, уроци за цял живот.. Като бях малка майка ми имаше здравословни проблеми от които бях държана далеч и не осъзнавах колко са били сериозно всъщност.. Преди три години я оперираха от тумор в главата и едва тогава, вече голяма, бях допусната до същността на проблемите в семейството.. Супер много се промених, осъзнах, че няма нищо по-важно от здравето и близките хора.. Случилото се ме срина тотално, след което наново ме изгради .. Миналата година също много се промених, и научих, че независимо от това, че един човек не те обича така както ти искаш, не значи, че не дава душата и сърцето си за теб.. Много неща са ме изградили, както големите проблеми, така и малките неща, на които сега мога да се смея, а когато са се случили не ми е било до смях.. Всяко нещо ни изгражда, всеки миг, всяка случка, важното е да се поучим ..