отново нещо мое (:

[slun4evka]

Трябваше вече да порастна ...
детската рокличка много бе тясна ...
Но аз останах в света на мечтите, извън реалността ...
търсейки вечното щастие и любовта ...
Тя ми каза ‘Порастни!!!’ и затръшна след нея вратата ...
И изчезна за миг в мен топлината ...
Не знаех, че да порастна ще е толкова трудно ..
Детското в мен желаеше да е будно ...
Тя ми каза ‘Забрави за усмивките и просто се стегни’
Но аз не намерих начин, когато останахме сами ..
Трябваше все нещо да ме спасява ..
Нуждаех се от детето в мен .. то сили ми дава ...
И когато тя пак ме нарече с обидни и вулгарни думи ...
Мен отново силно ме заболя ...
Но пак се усмихнах ...
Детето в мене пак не умря ...
Тя ми каза ‘Порастни’ и затръшна след нея вратата ..
И след нея оснах сама ...
Дълго, безцелно съзерцавах тъмнината ...
Но малкото момиченце още е живо в мене, дори и след това ...


посветено е на майка ми, ако някой се чуди (:

[Jumbie483]

Хареса ми, но краят може да го измислиш по-друг начин. Така е някак.. очакван.

[jghgh]

Нямам особен коментар, но си дръж детенцето в теб, ще ти трябва по-късно в живота
/омг, казвам го като предвидлив възрастен /

Не слушай мама кво ти казва. Аз ако слушам моята трябва да се самоубия някъде, в някой казан.

Всъщност произведението ти е неочаквано. Ти не пишеш с някакво умиление за майка си, но предвид темата на стиха - разбираемо.