Стъкло на петна в омайната нощна забрава
апостроф след диеза, ах как щях да забравя
прелитащ комар ми намига с усмивка
вената ми гореща, кръвта ми възпивка

Кръжи ми окото наоколо свински наивно
другото гледа стъклото и кикоти се инфантилно
не съм разноглед а може би го жадувам
кръстосвам крака, подпирам брада и тъпо умувам

През процепа дръзко се взирам в небосводния смях
вдишка с пълнеж на измития прах
градушката пили стъклото , шамари от мраз
седя и взирам се в процепа и фантазирам за свинско със праз

Пълна хармония на неутрализиращи се брътвежи
аз съм мухата, лепкаво-здрави са спайдърменските мрежи
космополитни и слаби търсим героя
зелевият сок е наляво и напред зад завоя

Циклична нецикличност
граничеща с философска неприличност
габарити, контури, счупен молив
равен е пода, тавана ми крив .