- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Зимни ковачи
Зимни ковачи
Ако ти кажа за омраза
ще се изсмееш тихо
и ще си изключително прав.
Но пък чувствам проказа
как обсипва стъблата
и разяжда перфектната сплав.
Ако пък изпея за лед
ще вдигнеш учудено вежди
и ще се вкопчим въ’ него.
И през скрежните мрежи
ще ми посочиш навсякъде и навред
пукнатините в моето его.
Истината е, че няма начало
затова раждаме отрочето Край
с разкъсани, сълзливи утроби.
Новороденото значи отново умряло
и сняг покрива ръцете на Май –
затвор леден за нас, нищожните роби.
И нека с изтръпнали ръце да ковем
и дерем гърлата в изгубени трели.
Душите да се обърнат в груб чернозем
последна песен за студа най-сетне изпели.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Пишеш ли, когато си усмихнат, когато си щастлив?
Искам да прочета нещо такова.
Не може да ти е зимно постоянно.(надявам се)
май имам едно...две.
когато съм щастлив по-често общувам с хората, докато когато ми е зимно се затварям в себе си...затова и тъй.![]()
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."