Здравейте.
Темата може да ви се стори глупава,а авторът й..не знам,само ми кажете в мен ли си е проблема и дали нещата просто трябва да са такива.

Живея в малък град,а уча в съседния.Той е доста голям и в него живеят всички мои приятели и съученици.Лято е и имаме възможност да се виждаме по-често.Моят проблем се корени в това,че трябва все аз да пътувам по час и половина в едната посока,за да можем да ходим някъде.Изключвах фактора време и пари до снощи.Някак си го преглъщах.Но тогава говорех с моята най-добра приятелка и й споделих намерението си малко да се стегна за морето с тичане.Тя одобри идеята и попита къде.Предложих стадиона,който е точно до нас,но тя отвърна ужилено (цитирам "Абсурд!Как ще пътувам чак до там?" Моят отговор беше "А аз как го правя?"С кифленски тон отговорът беше "Ем..не е мой проблем".
Не знам за вас,но на мен ми се струва много неблагодарно.Иска ми се и те да се съобразяват малко с мен,но не мога да ги задължа.
Знам,че нямам почти никакви удобства,но те нито веднъж не са отвърнали на поканите ми за толкова години,с изключение на "Ще видим" и "Ох,много е далече".
Не знам,не знам дори какво ви питам,махнете това,просто ми е болно.
Мерси,че прочетохте.