Хмм вие сте наистина зле, тези, които не вярвате и обиждате на поразия.
Не всичко е фантазия.
Когато страшно важен човек за мен почина почнаха да се случват много много странни неща.Но не съм се плашила, защото знаех, че е той.Но майка ми и баща ми умираха от страх.Викаха човек от църквата да освети къщата и от този ден нататък се спря с всичко.На мен не ми харесва, че го 'изгониха' от една страна, защото имах контакт с него Но пък сега всичко е спокойно и не плача.Всеки ден плаках, защото всеки ден мислих постоянно за него.Тропаше по прозорците, кихаше, вечер дърпаше стола в стаята ми срещу моето легло и според мен цяла нощ ме е наблюдавал.Аз го намирах за нормално.Но един ден, майка ми дойде супер изплашена в стаята ми и каза, че чула от сеседната стая, в която няма нищо едно топче да се търкаля по земята, отиде да провери нямаше нищо, казах й, че е той, на нея хем и беше гадно за него, защото знаеше колко добре момче е и как е починал, но я беше страх и искаше този "контакт" да приключи и за това се допита до поп.А някой хора просто си имат някаква дарба.Същите дни, когато имах този "контакт" с него, седя в кухнята до майка ми и й казвам някой има нужда от мен, тя ме погледна странно, аз излезнах в градината, в същият момент топката на децата от съседната къща прелетя в градината ни и те извикаха да питат има ли някой да я върне.Върнах я и видях, че майка ми стои с отворена уста на вратата.
Не се плаши.
Ако са духове, те нищо не могат да ти направят.Повече трябва да ни е страх от живите