Отговор в тема
Ох как се изтъркулиха тия 4 годинки една по една и колко много ме промениха и как ме накараха да се замисля за бъдещето... нямам конкретен въпрос, искам само да споделя няколко мисли защото просто трудно намирам с кой да говоря... на който му е интересно да чете.
Всичко започна с онзи изпит в 7-ми клас. Тогава още се пишеше съчинение разсъждение и се решаваха 2 задачи. Спомням си как бях като ударен с мокър парцал, свит от притеснение, даже седнах на грешното място. Имаше листчета с имената по чиновете и аз на един чин си видях фамилията и седнах, но в последствие се оказа че имало и друг с моята фамилия в стаята и от недоглеждане и от притеснение съм се объркал. Първо беше изпита по литература. Тая ангелинка бая ме шашна и си забравих всичките теми дето бях назубрил и писах каквото се сетих. Изкарах 4-ка на него. След това на изпита по математика реших 1-ва цялата и от 2-ра а подусловие и си излязох и направо шашнах майка че съм излязал 1 час по рано. Е имах 5-ца и успях да влезна в толкова желаната гимназия с паралелка информатика, математика, английски език като си нямах никаква идея какво ще уча по информатика... просто исках нещо с компютри.
След това дойде лятото след 7-ми клас, не го помня с нищо впечатляващо освен че мама и тате ми купиха телефон. Толкова им мрънках за телефон, исках да е лъскав, да има игри, камера и други глупости... леле колко глупав съм бил. И за какво са ми всички тези екстри, повече никога няма да си купя толкова скъп телефон, цели 200 лева се изтърсиха наще за да ми купят "играчка". Все още съм с този телефон.
Както и да е дойде 8-ми клас. Сега малко предистория. В предишното ми даскало се отнасяха отвратително с мене. Всеки ден ме използваха да им пиша домашните, обиждаха ме, подиграваха ми се, подронваха самочувствието и т.н., а бе беше си ужасно. И изведнъж аз попаднах в нова среда, буквално сред "елита" на града. Съучениците ми бяха задружни в лоши и в добри моменти. Бях изумен че никой не спомена дума за наднорменото ми тегло. Те просто ме приеха такъв какъвто съм. Но тук идва едно голямо НО. Аз не бях подготвен, че ще попадна в такава среда. Предварително се бях настроил негативно. Бях недружелюбен, груб, заядлив и т.н. Сега се сещам за някои мой постъпки за които и до ден днешен се разкайвам и бих искал дасе извиня на хората но мисля че съм се реванширал. След около месец в новата среда почти никой не искаше да дружи с мен освен няколко момчета които все още са най-невероятните и забележителни хора които познавам. Превърнах се в аутсайдера на класа и дори не го осъзнавах. Бях доволен че никой не се закача с мене, въпреки че и никой не искаше да бъде покрай мене. Положих доста усилия и завърших с 6 по английски въпреки че преди не бях го учил.
Изтърколи се годината и дойде лятото след 8-ми клас. Имах доста свободно време и бях на село. От немане какво да се прави често се разхождах с кучето из полето и си мислех за изминалата година. Започнах да осъзнавам колко грешки съм направил. Често се сещах и за стария ми клас и сърцето ми се изпълваше от яд и омраза към него за това, че са ме превърнали в такъв човек и за всичко което са ми сторили. Готиното на това лято е че ми взеха първия компютър, ня който даже и в момента пиша. Това ми беше втората играчка за която наще се изтърсиха сумати пари, но определено ми и върши работа..
Дойде 9-ти клас. Леко започнах да се отпускам, не бях вече толкова връждебен със съучениците ми. Даже и някои от тях след време ми казаха как били изумени от моята промяна в 9-ти клас. Тук започна и проблема със сиповете ни. Въпреки че имаше доста мераклии за сип математика (в математическа гимназия съм) учителките нещо се изпокараха и нямахме сип по математика. Но за щастие една даскалка по информатика се хвана и направи сип от 9-ти и 10-клас. Този сип изигра доста важна роля в живота. Само първия ден взехме толкова материал за обектно ориентираните езици колкото щяхме да учим цяла година по информатика. Странно но факт. До зимната ваканция бяхме доста на вътре в нещата и госпожата каза че ще не води на зимни математически състезания. Там всички до един имахме 0 точки. Там разбрахме защо въпреки всичко което научихме нищо не направихме. Просто хората били готвени от професори, вече с години, горе доло от 5-клас и от горе на всичко са минали няколко дяла от висшата математика. Направо ни казаха "Къде сте вие, Къде сме ние". Това доста ме дистимулира и зарязах сипа. И точно в този момент на отчаяние започнах да играя тази проклета игра World of Warcraft. Леле това беше по страшно и от наркотик. ежедневието ми се превърна в ходене на даскало --> цъкане на WoW. После лятото стана още по зле със брата се редувахме на компютъра и денонощно се играеше WoW на него. Докато единия спеше другия играеше. Направо пълна лудница. Четох в интернет, че удоволствието играенето на WoW предизвиква отделяне на хормон който затъпява усещането за глад, сън и умора. Тази WoW мания продължи до зимната ваканция на 10 клас когато просто веднъж докато си играех ми прещрака, че не нещата не могат да продължават така и спрях да играя. Няколко месеца изпитвах пълна апатия към всичко. Нищо не ме интересуваше. Все пак лека по лека започнах да излизам с приятели. Седяли сме до 12 вечерта в парка да си говорим.
Към края на 10 клас, Май месец се случи нещо друго което промени живота ми. На един метъл фест бяхме с приятели и късно вечерта дойде едно момиче. Тя беше от моя випуск ама друг клас и само се бяхме мяркали по коридорите. Тогава точно когато се сменяха групите тя най-неочаквано дойде при мен простегна ръка и си каза името. Леле тогава направо не можех да повярвам. Аз смотания съм привлякал вниманието на момиче. Това направо си ми дойде като гръм от ясно небе. За 3 години в гимназията освен с класа и с 3-4 деца от сиповете не бях се запознал с никой и изведнъж едно красиво усмихнато момиче се запозна с мене. Разменихме няколко приказки и това беше общо взето. После тя ме намери в skype и почна да ми пише всеки ден. Но тогава аз бях шокиран. Тя просто пишеше "zdr" и нищо повече. Аз започнах да я питам някакви тъпи въпроси за да завържа разговор, но тя ми отговаряше с по една дума, и така след няколко дена писане на "zdr" се отказа да ми пише толкова. Аз се престраших, писах и да излезем, но тя ми отказа и това беше общо взето. Дълго време не можах да я забравя, но това не е важно. Тя беше най-важната стъпка за да осъзная че непознатите не са толкова страшни и че повечето хора дори и непознати са готови да ти помогнат. До този момент изпитвах страх от непознатите. Като вървях по улиците и видя голяма група хора ме хващаше страх ей така от нищото докато ги отмина, но за щастие успях да го преодолея това. Странното е че повечето неща в живота ми стават ей така изведнъж, или поне така ми се струва. И ей така изведнъж у мен се появи глад да се запознавам с нови хора.
В 11 клас се записах на 3 сипа, физика, история и математика, главно за да се запозная с нови хора. Някой ме наричат зубар. Но аз не се определям като такъв. Не обичам да уча неща на изуст и затова биологията и химията не ми вървят особено и първия срок не успях да хвана 5.50 за стипендия. Но въпреки това математиката физиката и информатиката ми вървят и даже стигнах до националната олимпиада по физика. Имахме добър даскал и се класираха цели 6 човека. Само да поясня че на националната олимпиада отиват 60-те най-добри по физика в България от 11 и 12 клас и 1/10 от тях бяхме от моя клас. Постигнах доста успехи по разни състезания и даже хванах една доста солена стипендия. Общо взето в професионален план всичко беше перфектно, но в личен изобщо не вървяха. Тъй като наистина започнах да се запознавам с доста хора като вървя по коридора и на всяка крачка казвам на някой здрасти. Запознах се и с доста момичета, с около 10-тина от тях се опитах да имам нещо общо даже с една от тях излязох на среща но след това тя ми даде да разбера че нищо няма да се получи. Сега има едно друго момиче с което от доста вереме подържам контакт и се надявам това лято да се получат нещата с нея и така...
Общо взето като си говорим с приятелите за изминалото време заедно и за това че ни остава само една година, ни обзима едно носталгично настроение. Вече сме на по 18 и се чувстваме като пенсионери. Наскоро един от приятелите ми каза че искал да се бием със стиропор на улиците само за да се почувстваме пак млади
Ох бая дългичко стана, но просто исках някой да ме изслуша и да си споделя.
Благодаря за вниманието, ще оценя жеста ви ако сте дочели до тук и коментирате.
ПС: По принцип препрочитам за грешки, повторения и препинателни знаци темите и мненията които пиша, но това взе че стана много дълго пък и вече часа стана доста късен и не ми се чете, за това моля да бъда извинен за лошия стил.
Странен правопис, но няма да разцепвам тази готина атмосфера със забележки. Прочетох разказа ти и ми направи впечатление, че наистина нещата при теб се случват изведнъж. От темата ти разбирам, че не влагаш много емоция в нещата, които ти се случват, и това много ми допада, защото аз правя точно обратното. Дано си все така позитивен. Пожелавам ти да се развиваш отлично в професионален и личен план.
Хм.То няма много за казване.Просто ми беше интересно да прочета историята ти.И успех в 12 клас.
много въздействаща история
Интересна история. Много успехи занапред.
Мисля за тебе, сякаш ти си до мен,
сякаш мъничка болка трепка бързо във мен,
сякаш искам да плача като малко дете,
но сълзи не потичат от очите въобще.
Peace & Love ;]]
Краят много ми хареса...визирам боя със стереопор
Пътеката ли стана тясна или вие пораснахте? Гледайки нагоре, малко се захласнахтеее . ;]]
Ще пренебрегна хейтърското си отношение към подобни теми и ще кажа, че се радвам за теб.
Браво на теб! В историята ти ми хареса това, че след като си си открил грешките, се опитваш да ги поправиш - записал си се на 3 сипа, опитваш се да завързваш разговори с момичета и отново си повярвал в себе си.
А по въпроса за детството- ти решаваш кога то да отмине. Не мисля че на 18 години трябва да остаряваш.Сега е лято - отиди на село, прави това което ти харесва и не мисли за миналото.
и на мен ми беше интересно да прочета историята ти..пожелавам ти много успехи (най-вече в личен план)
това което ме боли най-много е,че бях толкова близо...
имах толкова много да ти кажа...и гледах как си отиваш..
Първоначално написано от TheGirlNextDoor
И аз прочетох историята ти
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
Наистина интересна история (: Аз също ти пожелавам успех..И според мен не трябва да се чувстваш като "пенсионер", защото тепърва ти предстоят най-хубавите неща..и още веднъж ти желая успешна последна година в даскало (:
Историйката ти е мн интересна
There is no right or wrong, only fun or boring
Евала за всички успехи до тук и ти пожелавам мн успехи и занапред и в личен и в професионален план. Мн успехи в 12 кл. А относно момичетата споко рано или касно ще намериш момичето което ще те прави истински щастлив и ще е винаги до теб.
Интересна история..Нормално е да изпитваш носталгия-съветвам те да изкараш 12-ти клас колкото се може по-готино,т.е. да си заедно със съучениците си не само в у-ще,но и извън него..Наистина след това ще ти липсва..Не е същото като завършиш..Мислиш си за какво ли не..Животът е пред теб с всичките му предизвикателства и отговорности...Успех!
И аз прочетох твоята история.. интересна е!
Доста си прогресирал през годините..пожелавам ти всичко най-най занапред,в професионален план още мн успехи,и в личен също..
Нали знаеш,за всеки влак си има пътници
В 12ти клас си изкарай готино,като за последно ..
Интересна история. Много успехи занапред.
баце
няма шанс просто да го прочета...
губиш
яка история брат.. и аз съм 12 клас тая година .разбирам те. и аз се чувствам като 'пенсионер'.. както мразех даскало и не ми се ходеше, изведнъж взех да осъзнавам, че малко или много ще ми липсва.. и не самата сграда, или скучните за мен часове по химия и математика, а съучениците ми.. дори някои учители.
Апък според мен трябва да се занимаваш с литература..много въздеистваш с историята си..
nice
И аз ще съм 12-ти клас тази година. При мен също имаше много резки промени и сега започнах да осъзнавам как лети времето. Как остана още малко, как другата година ще мине ей така и колко ще ми липсва моя клас. Затова пък съм решила това лято да е като за последно. Пожелавам ти успех във всичко и се радвай на лятото..
To be yourself is all that you can do...
Да ти кажа като малък, някъде 5-ти 6-ти клас съм писал стихотворения и литературата ми беше много интересна, но тъй като родителите ми са инжинери ме натиснаха да уча математика и не влязох в езикова гимназия. В МГ-то пък попаднах на много свестни и добри учители по математика докато по литература учителката ни се падна някаква много кисела и досега винаги съм почвал всеки срок със двойка, каквото и да правя...Апък според мен трябва да се занимаваш с литература..много въздеистваш с историята си..
Аз съм на мнението, че е много важно освен сам да положиш много труд и усилия, трябва да има някой който да те подкрепя и насърчава.
Човек трябва да е широко скроен за да успее в този живот. Спомням си на едно състезание по ИТ едно момче се изправи отпред почна да презентира сайта си, обеснява колко сложни работи е ползвал и разни технологии, обаче на началната си страница имаше 5 правописни грешки. От комисията му направиха забележка за правописа и той влезе в конлфликт с тях, затова че той е програмист, а не писател и направи изключително лошо впечатление на всички в залата. В крайна сметка класираха проекта му на крайно място.
Историята ти е интересна
най-ми харесва, че когато постигнеш неуспех с момиче.. не се отчайваш, а приемаш отказа като урок. наистина много сила се изисква
аз ще съм дете докато умра!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
