- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Кралицата
Колекция от змийски кожи,
сменя по безброй всеки божи ден,
няма ли просто да умре и да се разложи,
безсмъртен змийски ген..
Да пръска отрова и е отредено,
да усмъртява всеки връг,
в нея да е убийца е вродено,
да помилва няма как.
С ледена обвивка и студена кръв,
смразява всичко що погледне,
хайде.. кой ще бъде пръв ?
Страхът в мозъка нахлува,
знаят, тя ги дебне..
Приближава, и с кралска грация захапва,
властни очите и блестят,
а жертвите ? Болката е мигновена, кратка,
и тя гледа ги.. докато умрат.
После сваля тази кожа,
слага новата си плът
и просмуква се в тревата,
отива в свойта ложа,
довиждане, кралице.
До следващия път.
Харесва ми наистина ... и не само това ;] Допада ми стила ти ... продължавай в същия дух
Много интересно, и замисъл, и начинът, по който е написано. Допада (;
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Супер много смисъл може да се открие,което ми харесва.![]()
Еваларка,продълажвай в същия дух![]()
много злоба и ненавист има в това стихотворение иначе ме кефи![]()
Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък.