Аз бях детето, което не обичаше.
На самота, което обричаше.
Без милост бавно ме убиваше,
с думи и обиди малтретираше.
Аз бях детето, което не познаваше,
а то за тебе всичко даваше.
Детето, от което се отрече,
и когато мракът ме повлече,
не ме спаси, не се опита даже.
Аз вярвам, Бог ще те накаже.
Ти беше всичко, за което съм мечтала.
Ти беше готиният, а пък аз- провала.
Аз бях детето, което страшно мразеше,
ала сърцето ми да повярва не желаеше.
Сега повярвах и разбрах, че съм сгрешла.
Че си перфектен, само съм се заблудила.
Не аз, а ти си бил провала.
Дори в мислите си не съм те предала.
Не се страхувам, че ще те загубя.
Не съм те имала,всичко е било заблуда.
Съжалявам, че тъй късно съм разбрала:
Не аз, а ти си бил провала!