Ау, няма да забравя преди 4 години отивам аз на фризьор. Косата ми беше до кръста. Обяснявам аз на фризьорката как не искам косата ми да е къса, как отивам само за едните връхчета, за някакви 2-3 пръста от нея, затварям очи и почвам да блея. По едно време вече се усещам как ме бута усмихната, толкова щастлива беше, та ми вика да се видя. Поглеждам - косата до раменете! Леле, как се бях ядосала. Разписках й се и си заминах разревана.

И оттогава ме е страх да ходя на фризьор. Винаги ми е някакво гадно, когато отида. Ама то пък ебаси, коса е, расте. Макар че съм си с класическата дълга коса под кръста... добре ми е.