- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Пясъчен пазител
Пясъчен пазител
Седя и пазя
един бряг
който отдавна
стои така откраднат.
Но го пазя
през мъгли
и фалшиви ласки
вълните газя
и в слънчеви лъчи
очерням светлите окраски.
А отпред –
безмълвен строй.
Вдигнати мокри глави
и надига се
един неописуем вой
о, пясъкът започва да кънти.
В епицентъра стоя
бясно хвърлям кал
там, сред пясъчна вода,
на границата на света
браня своя дом –
жив!
жив, о жив!
ала така ужасяващо умрял.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
харесах.![]()
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.
Хубаво, много хубаво ...![]()
уупс сбърках емотиканкатаа сори ... това исках да е :![]()