Отговор в тема
Да, мисля. Но ще почакам поне още 1-2 години за това.
"... И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!"
~
When I see you, you make me lose all control
Like a fire, burning deep in my soul!
amk933, свалям ти шапка, човек!Мн си амбициозен и това е супер. Желая ти да постигнеш всички тия неща!
По темата. Сега не мисля за тия неща, понеже не съм срещнала такъв човек, който да ме подтикне към тия мисли
Повече, отколкото ми се иска. Смятам, че ми е време вече.
amk933, докторантура и магистратура можеш да караш съвместно, само ако нито едно от двете не е държавна поръчка, а е платено (за магистратурата) и самостоятелна форма за докторантурата. Т.е. ако имаш 600-1500 лв на семестър за магистратурата и може да напишеш самостоятелно (е, имаш научен ръководител, но не и вътрешни съвети и заседания) докторската си дисертация и имаш възможността да си платиш всички процедури по защитата, не би следвало да има административна пречка. Но идеята всъщност се губи. Ако не смяташ да ставаш научен работник, тази докторантура изобщо не ти трябва (заплащането по закон извън ВУЗ за докторска степен е 30-60 лв допълнително), за сега да защитиш не е никак лесно и определено ангажира цялото ти време и внимание. Сестра ми е доктор по икономика и направо се беше разпиляла по писането и защитата на дисертацията си. Самата защита (присъствах) беше кошмар. Но тя искаше да става преподавател. В такъв случай си струва наистина. Както ти казаха докторантурата е 3-та степен в 3 степенното висше образование. Особеното е, че може да я караш по специалност, в която си завършил бакалавърската си степен и магистратурата ти е изискуема, но не и определяща за научната специалност, в която ще твориш. Ако бакалавърската ти специалност не ти допада трябва да караш н-то висше.
П.С. Видях че си пислб за САЩ. Там не знам как са нещата. Постът ми беше за БГ.
И аз съм мислил за брак и деца, но точно сега не му е времето...Имам да постигна още няколко цели преди този момент, но ще гледам се ориентирам в "картинката" преди да навърша 30 години...
^krem4et0, themusicinme, мерси!
Кремче, няма да уча в България, защото не уча в българско училище, не съм учил български от много години и български не ми е майчин език. Сигурно и грешки правя докато пиша, ама поне не си ги виждам.
За Америка говорех. Аз си знаех в кой университет искам да уча. Попитах, разучих и разбрах. Та целта ми е да изкарам един бакалавър Политика, Етика и Икономика (това е една специалност и се учи 4 години). После ще кандидатствам в за два магистратури, но трябва да ме приемат в двата факултета по отделно, за да ме допуснат. Ако ме допуснат все пак, ще трябва да уча магистратура не 3, ами 4 години, защото според американските стандарти това е нормалното за двете магистратури. Една искам да ми е бизнес администрация, а другата право. След като завърша двете магистратури, ако искам да специализирам Бизнес, Корпоративно и Финансово право, трябва да запиша LL.M., което трае една година. До тук - 9 години. Ако искам докторантура в университета, който ми е мечта, трябва след като изкарам LL.M. факултетът да ме покани. Докторантурата трае още 4 години. Но ми казаха, че, ако искам да съм финансов адвокат, най-много пари и най-смислено за мен ще е да уча до LL.M. включително. След това е, ако искам да ставам професор по юридическите науки. В Америка всъщност правото е 7 години, ако няма да караш двойна магистратура - 4 бакалавър и 3 магистратура. Магистратурата обаче специално в правото в най-добрите университети е докторантура. След нея имаш LL.M., което е специализация и след това имаш S.J.D., което е доктор на целите юридически науки.
Иначе аз не искам да карам 9-те години наведнъж, но родителите ме карат, ако ще са 9, то да се махат по-бързо. Обаче, са много парите, а аз не искам да ги притеснявам. Те викат, че не било моя работа и, че щом са казали, че може, значи може. Те се притесняват, че ще се побъркам от 9 години, 2 магистратури и една специализация.
Иначе в Америка, ако си доктор или LL.M. специално в правото говоря, заплащането е с до 40% повече. Абе добре съм го намислил, ама да видим дали ще успея...С бакалавър Политика, Етика и Икономика, магистратури по Право и Бизнес Администрация, и специализация по Бизнес Право в Америка ще си избия средствата за по-малко от година, ама пусто да ме приемат и да го завърша...
На 24 съм с висше образование степен бакалавър в едно научно направление и второ висше със степен магистър в друго. Имам и 3-та се явява специалност по педагогика. Вече съм и с 1 година трудов стаж като учител. Паралелно с това имам над 5 годишна връзка, планове за деца, брак и всичко останало. Нито учението ми е страдало заради връзката нито съм пренебрегвала момчето си заради учене и дори заради работа (с изключение на няколко много напрегнати дни). Не казвам, че е лесно. Не казвам, че съм постигнала всичко, което съм искала и в личен, и в професионален план, но съм доволна от живота си...последните 5 години. И преди в обучението си съм била на високо ниво, учила съм сериозно и съм завършила със златен медал средното си образование (и висшето впрочем). Но ако имах само това, не бих била доволна от живота си. Смисълът ми да ставам сутрин не е поредният образователен връх, който искам да постигна или поредната квалификация, която искам да имам. Това е ТОЙ. Никоя отлична бележка, никоя похвала, никоя диплома не ме е правила така щастлива, както ТОЙ. Не смятай, че двете неща са несъвместими. Напротив. За мен любовта е стимул. Кара ме да се чувствам силна, окрилена, щастлива амбицира ме и ме надъхва. Бих заменила всичките си дипломи само за 1 предложение за брак, само за 1 месец живот заедно, а бих ги изгорила, само за да имам дете от него. 17 години учене и то здраво е това. Майната им на всички хартийки, ако аз нямам до себе си човек, който да ме кара да летя, да се усмихвам и заради когото си струва да се събудя, няма да съм напълно щастлива дори и с всички дипломи на света. Да подчертая, че съм амбициозна и целеустремена. Просто има много по-важни неща в живота.
Бтв, за 1 учебна година като учител и малко обезщетения след това, си избих всички пари, даже и за учебници за висшето си образование. А тая магистратура беше по средно 800 лв на семестър. Да са ми живи и здрави мама и тати, че в условия на безработица и при двамата, успяха да съберат тия пари и не искаха и дума да издумам да си плащам магистратурата от заплатата.
^Зависи как разбираш живота. Мен нищо не ме прави по-щастлив от осъществените цели и силните амбиции. Да усещам успеха това е най-важното. Имам приятели, това е другото най-важно. Все някой ден ще се оженя. Но аз съм си точно кариерист. Искам да направя кариерата, бизнеса, името, да осигуря бъдещето и чак тогава е семейството. Искам да знам, че децата ми, че даже и децата на децата ми ще могат да живеят без притеснения и ще могат да се изучат. Искам да знам, че утре ще има какво да ядем и че, ако някой от семейството се разболее, ще мога да му дам най-доброто в света. Но аз преди 50г. не се виждам оженен с деца. Абсурд е за сега поне.
Е в Америка цифрите са убийствени. Но, ако вляза, където искам за по-малко от година ще ги избия тия пари.
И аз така мислех преди 5 години (на 19). На 24 други неща са ми важни и други са ми приоритет. Просто срещнах човекът, който да ми покаже какво е истински ценното в живота. Радвам се на постиженията на труда си, искам да успея, да се развивам, но не на всяка цена. Защото по-хубаво от това да чувстваш любовта на човека до себе си няма. На базата на сравнението го разбрах. Асо не си изпитвал това...трудно би ме разбрал.
Напълно съгласен съм с Krem4et0, на една и съща възраст сме и за момента и моите приоритети в собствения ми живот напълно съвпадат с нейните. Мисля си, че с всяка изминала година мисленето на човек се променя и това е напълно естествено, тъй като човешкото развитие прогресира с напредването на възрастта...Проблема според мен в България е, че държавата поставя младите хора (и не само тях) в доста безперспективно настояще и бъдеще. Все по-небрежно и несериозно се гледа на въпроса с децата, всеки му е рано или няма добра финансова стабилност. Общо взето тъжна картинка в родината ни...
Не се крийте бъзливци...
Личната ми преценка за себе си в момента е , че не съм достатъчно зряла , постоянна и отговорна.
Може и да си права...но мен други неща ме правят истински щастлив. Въпрос на приоритети. Аз не се виждам преди 45 годишна възраст с дете и семейство. Вижда ми се абсурдно.Първоначално написано от krem4et0
^Моля те, само не си строй въздушни кули много високо, карай с малки крачки, окей? Притеснена съм за теб, програмирането обикновено не работи, защото не предвижда живия живот.
Няма време за малки крачки - един живот живея.
Нищо не програмирам, защото съм наясно с какво скорост обстоятелствата се променят. Въпросът е, че си имам цели и си знам пътя в живота. Знам какво къде и защо трябва да направя и да се случи. Надявам се да няма спънки!
Хмм.. мисля, че тук доста на място идва следното нещо, което учих в часа си по интернационален бизнес.
Точно като учихме и обсъждахме тази пирамида, учителката разказа накратко своята история. Тя, точно като amk93, е била адски амбицирана! Имала е невероятни планове за себе си, щяла е да пренебрегне семейство и приятели за кариера. Минали годините и въпреки, че семейството и не я подкрепяло много, защото никоя крайност не е хубава, тя учила много и успяла. Постигнала голяма част от целите си, докато един ден не срещнала сегашният си съпруг. Тогава ни каза, че целия й свят се е преобърнал и целите й се сменили. Никога не си е помисляла, че това може да и се случи, но факт..
Та, мисълта ми е, че не се знае накъде ще те отвее вятъра. Много е хубаво човек да е амбициран, аз самата съм човек с амбиции. Не умея да губя, поради тази причина си скъсвам задника само и само да спечеля! Аз самата обаче не съм сигурна какво ще стане с мен след 5-10 години. Казала съм си, че няма да оставя амбицията да застане пред щастието ми.
Твоите не са цели, а разграфен по години план. Не го приемай като лошо пожелание или съмнение в способностите ти, именно - един живот живееш, не знам на колко години си, но виждам, че плануваш да не го изживееш, което ще е тъжно. А от неосъществени амбиции яко пари под лъжичката. Успех!
//и пак си мисля, че като пораснеш, доста бързо ще отмениш мисия "Президент"
ПП: Пирамидата на Маслоу не се следва, това е просто 1 теория на мотивацията.
Тези неща са много важна крачка в живота .За сега нямам такива планове,но смятам след 3-4 години да се случи и в моя живот
ВеРоНиКа, мерси.
Плануваш да го изживееш е мноооого разтегливо понятие. Хипотетично, ако за един човек животът е купони и безхаберие, за друг е политика, кариера, бизнес, за трети семейство, приятели и т.н. Съответно и комбинации от 3-те. Аз съм отрасъл в семейството на политици, икономисти и писатели, приятелите ми са хора с много високи цели и някак си всички сме такива в моята среда. Аз не мога да си представя живота ми без да постигам целите си. Нямам нито една непостигната цел в живота си без значение с цената на какво съм го постигнал. Мен ме правят други неща щастлив и вярвам, даже съм сигурен, че, ако реша да се оженя след 45 така и ще стане. Единственото за което намирам време освен гоненето на мечтите са приятелите и семейството ми. Стига ми толкова.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
