Какво мислите за съжителството на семейни начала?

[Nam3less3]

Аз лично благодарение на "подписа" получих цяло жилище и доста пари в брой, така че не си мислите, че не е важен.

[amk933]

Кофти ситуация, но ми е малко съмнителна, защото съм запознат с процедурата и ми се струва невъзможно, но допускам варианта някой умишлено да не си е свършил работата с/у определено заплащане.

И къде в чужбина е отишъл? Северна Корея?

Ми, че то по-корумпирана от съдебната система има ли? Маргините все са болни, делото се точи 100 години. Все някой подсъдим е болен. В България точно в МП всичко е възможно за платежоспособните. Заради това смятам, че бракът трябва при забременяване да съпътства семейството, за да няма после, ама то не е мое, не знам на кой е и т.н. Да не говорим, че съдът и да му го присъди детето, бащата май може да се откаже от него чрез държавен вестник. Ако съм в грешка, поправете ме.

[rozova_lady]

Аз лично нямам нищо против живеенето на семейни начала,ние сме така от близо 2 години и е много готино,но зависи от много неща дали ще си допаднете дали ще свикнете да бъдете заедно 7 от 24 или ще ви писне на втория ден и ще си съберете вещите и кой от къде дошъл

[Wrathchild]

Ако ще се сключва брак, според мен преди това съжителството на семейни начала е задължителен елемент.

[miss_kiss181]

Аз живея на семейни начала с приятеля си, но това е само докато завършиме ВУЗ и двамата. Не че сега ни пречи нещо да минем под венчило, но парите са проблем докато си студент.

[Wrathchild]

Кофти ситуация, но ми е малко съмнителна, защото съм запознат с процедурата и ми се струва невъзможно, но допускам варианта някой умишлено да не си е свършил работата с/у определено заплащане.

И къде в чужбина е отишъл? Северна Корея?

Ми, че то по-корумпирана от съдебната система има ли? Маргините все са болни, делото се точи 100 години. Все някой подсъдим е болен. В България точно в МП всичко е възможно за платежоспособните. Заради това смятам, че бракът трябва при забременяване да съпътства семейството, за да няма после, ама то не е мое, не знам на кой е и т.н. Да не говорим, че съдът и да му го присъди детето, бащата май може да се откаже от него чрез държавен вестник. Ако съм в грешка, поправете ме.

Чрез държавен вестник не можеш да се откажеш от нищо. Мит и половина. За сменяне на имена и т.н. си има съд.
За детето - ако бащата го припознае, си се води негово. А може да се предяви съдебен иск, там вече се правят кръвни проби и на края пак се пише неговото име.

[0u7l1n3]

Става, но ако нямаме дете.

[KiLLeR_InSTiNkT]

На семейни начала бих живяла, ако нямам дете и все пак познавам човека до мен достатъчно, че да знам, че няма да се изпопребием взаимно...

[Kostadin_682]

Ами това е една голяма крачка, преди двойката да сключат брак, и тази крачка ги предразполага за напред

[Jeuelle]

На този етап съм твърдо против.
Задушавам се от мисълта.

[krem4et0]

На семеъни начала бих живяла, ако нямам дете, появи ли се детето, нещата се променят.

И аз смятам така! Решим ли да имам дете, бракът е задължителен. И не искам да съм бременна булка. В момента, в който спрем да се пазим, ще се оженим. Но дори и бебока да се забави, повече от 1-2 години не бих живяла с мъж без брак. Дори и да не вдигнем сватба, а просто подпис,аз искам да сме семейство в пълния смисъл на думата.

И всъщност не ми пука за юридическата страна на нещата-вече има брачен договор за регулиране на финансовите отношения. При мен става въпрос за принадлежност. Искам да знам, че той ми принадлежи, че аз му принадлежа, че принадлежим на нашето общо семейство. Искам да заявя пред себе си, пред него и пред близките ни, че аз и той вече ставаме ние. Искам да бъда не жена му, приятелката или гаджето му, а съпругата му...Съвместното съжителство за мен е задължителен елемент преди брака, но преходен.

[mimeto987]

В момента живеем така с приятеля ми,добре ми е.На мнение съм че един подпис не променя нещата,ако двама души се обичат,ще продължат да се обичат със или без него.

[MakeMeLaugh]

Ако ще се сключва брак, според мен преди това съжителството на семейни начала е задължителен елемент.

+1

За да няма после неприятни изненади

[Vain]

Доста сериозна степка, която може да укрепи или провали връзката. Но също така е необходима и полезна. Точно това е етапът от връзката, когато се разкривате напълно пред половинката. В процеса на съвместния живот изпъкват всички незабелязвани едостатъци, малки навици, изкарващи другия от кожата му. Тогава се формират и общите навици. И ако след този етап връзката устои, може да се помисли за нещо по-сериозно.

[slaveto1989]

Твърдо го подкрепям. Никога не съм била привъженичка на брака и всичките му догми. За мен е просто една отживелица и ако двама души наистина се обичат и си вярват няма нужда да засвидетелстват тази своя любов пред закона.
Чувството да си обвързан идва от самия теб,а не от даден,мога да го нарека,договор,който си подписал.
Да не говорим,че при раздяла е много по-лесно да си наредиш живота.

[Belair]

Определено съм за брака.Това съжителството на семейни начала никак не ми мяза на нормално семейство

[themusicinme]

Твърдо го подкрепям. Никога не съм била привъженичка на брака и всичките му догми. За мен е просто една отживелица и ако двама души наистина се обичат и си вярват няма нужда да засвидетелстват тази своя любов пред закона.
Чувството да си обвързан идва от самия теб,а не от даден,мога да го нарека,договор,който си подписал.
Да не говорим,че при раздяла е много по-лесно да си наредиш живота.

Взе ми думите от устата Леле имаш мн готин аватар

[Rofl4e]

бих живяла на семейни начела около 1-2 год. , и ако решим ,че наистина сме един за друг ще има и сватба

[slaveto1989]

Твърдо го подкрепям. Никога не съм била привъженичка на брака и всичките му догми. За мен е просто една отживелица и ако двама души наистина се обичат и си вярват няма нужда да засвидетелстват тази своя любов пред закона.
Чувството да си обвързан идва от самия теб,а не от даден,мога да го нарека,договор,който си подписал.
Да не говорим,че при раздяла е много по-лесно да си наредиш живота.

Взе ми думите от устата Леле имаш мн готин аватар

Мерси

[DevilWish]

Лично аз бих излезнала да живея заедно с приятелят си, когато съм сигурна, че той е човека за мен, човека, с който искам да прекарам целият си живот.Но на семейни начела ще е само, докато нямаме финансовата възможност за нормално жилище (а не под наем например), хубава работа и възможност за организиране на една свадба.След свадбата вече идват и децата.Но за деца преди свадбата не може и дума да става

[iiirish]

Да не се повтарям с по горните постове, но съжителството на семейни начала си е просто задължително. Само че аз не си поставям граници, че ще живеем така година или две и после задължително трябва да вдигнем сватба. Аз мога да живея с половинката си и 10 години ако поискам и ако така се чувствам добре. Всъщност дори не съм сигурна, че искам да се омъжа някой ден. Може би когато решим да имаме дете, ще минем една визита през гражданското Но засега ми е добре така и не смятам, че има значение дали сте живели 1 години заедно или 5. Пък и колкото повече, толкова по-добре. Нито бракът, нито децата, ще избягат.

[LuCiFersAngeL]

Доста добро начало според мен Чакам да завърша и смятам с приятеля ми да пробваме да поживеем заедно пък да видим какво ще излезе. За брак и деца има време

[Shia]

Бих заживяла на семейни начала,ако съм сигурна в стъпката си и искам да бъда самостоятелна,а не той или аз да си спим по къщите с майката и бащата,защото е малко неудобно.
Ще се опознаем още повече,защото си е друго да споделяте една къща,а не да се виждате,когато излизате и ако същителството ми хареса,сериозен е и се чувствам готова за брак ще се омъжа,но,ако не провърви поне ще знам,че съм опитала,а не веднага да съм се хвърлила в мътни води.

[TheBeliever]

Сега живея на семейни начала с приятеля си и с две ръце подкрепям предходните мнения - това е задължителна стъпка във взаимоотношенията между двама души със сериозни намерения. И под сериозни намерения нямам предвид брак.

За мен бракът е формалност. Аз не приемам, че един подпис/церемония могат да свидетелстват за нечии чувства и/или намерения. Вярно е, че улеснява значително нещата от юридическа и финансова гледна точка при евентуална раздяла или дете, но само толкова. Пък и ако сключвате брак с цел да ви е по-леко при раздялата, защо да си правите труда?

За тези, които казват, че ще сключат брак, за е по-трудно на партньора да ги напусне: Вие бихте ли искали някой да е с вас по задължение, без чувства, просто защото не му се минава през цялата бумащина с развода? Аз не. Ако не иска да е с мен - прав му път. Няма смисъл и двамата да се тормозим с една нефункционираща връзка.

П.П Надявам се, че не съм се отклонила прекалено от темата.

[Chiana]

Съжителството на семейни начала е хубав начин да се разбере дали тези двама души ще могат да имат здрав брак, дали ще се понасят и ще могат да живеят заедно. За мен това е дори по-трудна стъпка от брака. Бракът - когато се спестят парите за сватбата.