Цитирай Първоначално написано от shadow4e
На семеъни начала бих живяла, ако нямам дете, появи ли се детето, нещата се променят.
И аз смятам така! Решим ли да имам дете, бракът е задължителен. И не искам да съм бременна булка. В момента, в който спрем да се пазим, ще се оженим. Но дори и бебока да се забави, повече от 1-2 години не бих живяла с мъж без брак. Дори и да не вдигнем сватба, а просто подпис,аз искам да сме семейство в пълния смисъл на думата.

И всъщност не ми пука за юридическата страна на нещата-вече има брачен договор за регулиране на финансовите отношения. При мен става въпрос за принадлежност. Искам да знам, че той ми принадлежи, че аз му принадлежа, че принадлежим на нашето общо семейство. Искам да заявя пред себе си, пред него и пред близките ни, че аз и той вече ставаме ние. Искам да бъда не жена му, приятелката или гаджето му, а съпругата му...Съвместното съжителство за мен е задължителен елемент преди брака, но преходен.