Цитирай Първоначално написано от LittleFashionista
Баба ми по бащина линия умря на 21 ноември, дядо ми на 30 ноември, а баща ми на 27 март. Смятайте За бабата и дядото, не ми беше чак толкова, но когато баща ми умря Бях в нещо като трянс. Значи към 1-2 часа ме събужда някъкъв страшно силен плач и без да излизам от стаята си подслушвах леко за да разбера какво става и чувам нещо от рода "танчеее *хълцане* *хълцане* *много подсмръкване* Пенко умря Танчеееее *подхълцване* *силно ридане* " Изведнъж две сълзи паднаха от очите ми, легнах пак в леглото гушнах един куп плюшени играчки и стоях в леглото, правеща се че не чувам силният плач на мама. През това време нищо не мислих.Само стоях в леглото и гледах в тъмното...Бях като в трянс...И така стоя 3-4 часа без да мърдам и по едно време идва леля ми уж да ме събуди, аз се правя на заспала. Беше петък и аз едно стреснато наушким казвам " лельо какво ства да не закъснявам за училище?" тя после ми казва лошата новина...После леля и мама ми казваха, че няма нужда до отивам на училище и т.н. те щели да се оправят с учителите, но аз "не,не няма проблем.Ще отида само за първият час.Имаме тест по английски трябва да отида" И отидох.Направих теста и после дадох бележка на класният.Излязох от училището и се запътих към парка. Седнах на една пейка и пак бях като в транс.Нито плача,нито нищо.Може би вярвах, че това е кошмар... След 1 час отидох у лелини и с братовчед ми се държахме едно такова глупаво" *умряло* здрасти влизаш ли* * отнесено и умряло* здрасти* Гледахме някакъв тъп филм и аз заспах(от скука и поради това, че не спах цяла вечер) После към 1 часа отидохме у нас за "изпращането" със баща ми.Седнах при мама,майката на баща ми и баба пред ковчега,те плачат шумно и "защо бе пенко,бе защо бе скъпи *хълцане* *хълцане* " "момчето миииии *хълцане* мочето на мамааааа *хълц* защо бе Пенееее * хълц* защо " А аз гледам като убита в свещите. И после послева погребение и така... Около 1 месец бях така убита и не осъзнавах какво се е случило и изведнъж един следобед заревах силно прегърнала огромният розов заек подарък от него(баща ми) за коледа. И така си плачех през вечер тихо в стаята...След 1 месец и това свърши.Разбрах, че колкото и да плача няма да промени нищо.Че баща ми не би искал да вижда сълзи на лицето ми, а усмивка....И така.Винаги ще има една празнина в сърцето ми,която никой няма да може да запълни... Тежко е, но трябва да бъдем силни
Разлапакх се наистина е мн гадно