- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Lex Talionis
Lex Talionis
/душа за велика душа/
Много
прекалено ти се събират
и дишат от отровата
и пият от прашасалото вино
и пият
и пият
и пият
всичките тези мъртви.
Когато разкъсаш длани
виждаш отвътре навън
отвътре...навън -
бяла приказка,
черен, черен сън.
А аз ще разкъсам дланите
не моите, не
а твоите -
за да потърся право
да потърся обяснение
да изсмуча отровата
и без наведена глава
без капка примирение:
ще поискам нашето желание
да кажеш защо
да кажеш и как
да те счупим
скършен пъзел в едно
да те сгърчим въ’ мрак.
Защото безмълвният зов
нивга Бог не ще се нарича.
И всяка уста и око
от тук до безкрая
лъжите и светлините
ще отрича.
ще отрича.
ЩЕ ОТРИЧА.
Lex talionis
&
Lex draconis.
С последния дъх те проклинам
навеки и отвъд времената.
И глас-дар като вихър аз имам
от името на всички, които уби
всички, които чакат разплата
аз теб, чудовище-Бог, проклинам.
"Много смърти и много тъга. Човечеството винаги е било закърмено с тях, пяло е под развято знаме, пяло е, докато не е изгубило живеца. Грешно е да се твърди, че не трябва да обвиняваме божественото начало, след като някои вярват в него. Където вирее вяра, обвинението преражда идеите и ги формира.
Виновни винаги има. Но от страх да погледнем в себе си, виним предполагаемият ни, налудничав и жесток създател. Отраженията са по-бледи от оригинала. Числеността не е извинение. Няма извинение.
И някой ден ще плюем с презрение в очите на този, който ни създаде, за да ни убие."
Почивай в мир Настя, която не познавах. Както и всички други - деца на едно обречено творение.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
почувствах.
харесах.
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.
Невероятно е!![]()