
Първоначално написано от
iveetyy
За пореден път мечтите се стопяват..
за пореден път грешки се опитват да поправят..
Врата след врата продължават да отварят..
но всеки път шанса си неволно пропиляват..
С устремление правим крачка напред..
Неочаквано се връщане с цели две назад..
Вътрешни гласове задават безброй въпроси навред..
Без да се усещаме сами сътворяваме Земният Ад..