- Форум
- По малко от всичко
- Пълнолетник
- грешки в миналото
Съжалявам за пълни глупости, гледам назад, депресирам се, после има периоди, в които не ми пука за нищо, после пак съжалявам и се обвинявам. Може би най-голямата глупост, за която се сещам е как като бях малка (към 7-8 ) ядях някакъв шоколад и забравих да дам на брат ми и той като ми каза, че съм егоист, супер на сериозно го взех, та чак го помня до сега пх. Днес съжалявам, че разкарах момчето, което ме заговори в парка. По "глобални неща" да речем са, че не проучих добре информацията за унитата в Германия, и ако го бях направила, можеше след няколко седмици да заминавам за там. Съжалявам, че премълчах какво изпитвам към един момък, поне ако ме беше разкарал както си му е редът, щях да съм сигурна, че нямам шанс, а сега съм убедена, че като стана на 60, ще си давам парите за психоаналитик хаха. Съжалявам, че се напуших на бала.. Изобщо списъкът е дългичък, обаче след известно преразглеждане на миналото и правене на равносметки повечето неща ги определям като позитивни, доста изгодна тактика, точно за страхливци, но поне гарантира временен душевен покой.
Може би единственото нещо за което съжелявам е че нямах приятели до себе си, точно в период в който най-много ми бяха нужни. Но това не е по моя вина, даже не е ничия вина, просто така се случи.
Не бих ги споделил публично. Само ще спомена, че най-добре е не просто да се учите от собствените си грешки (което доста хора не правят), а да се учите от чуждите грешки. Не е нужно да ви се случи на вас, за да си вземете бележка.![]()
Mooo6no много добре казано.
Аз също не мисля да споделям публично грешките си. Единствената, която мога да я изтъкна е, че преди време говорех много без да мисля. И така се получаваха много кофти ситуации, а понякога съм съжалявала, че съм казала това и онова. За мое щастие се научих да мисля, преди да говоря. Сега не бера срам пред познати и непознати![]()
Като цяло гледам от всяка грешка да си извадя поука и да не я повтарям.
Човек не обича истински, ако не обича вечно.19.06.2009
![]()
+1 .. не те познавам, ама съм абсолютно съгласен с теб...Първоначално написано от Ilikeliljon
РъгЪниЕ без ПодПлЪнкИ
Правила съм грешки, но не искам да връщам нищо назад!![]()
Във пяната на муле със самар,което е скопено със ритници,във лигите на котарака стар,без кьорав зъб, със белнали зеници,(затуй лови насън маймуни с трици!)...
Всеки прави грешки дори и най умните хораняма как да върнем времето назад по старайте се да не грешите повече
![]()
Pro sLaYeR
1.
На 9 години опръсках един по-голям от мен, без да искам. Става дума за изстискване на парцал от 11-ия етаж. Той ме видя и в първия момент, когато ме срещна, ме обгради с дружината си. Отървах се само с предупреждения. На другия ден пък ме обгради брат му, заедно със своята дружина и ме унизиха много здраво. После щеше да дойде и самият той, заедно с неговата и щях да ям бой, но добре че един приятел, вместо да гледа и да ми се смее, се качи и извика братята ми. Спасиха ме. Впоследствие не смеех да излизам навън. Може би и затова сега водя затворен и леко самотен живот. Ако бях изстискал парцала над мивката или 2 секунди по-късно...
2.
На 15 думи се бях влюбил до върха на космите на косата ми в една съученичка. Тъй като тогавя бях тъпунгер, изразих чувствата си прекалено комерсиално. Имах усещането, че всъщност съм обидил момичето. Отношенията ни в момента са напълно нормални.
Има и други неща, които от време на време ме гриат, но в момента не се сещам за тях. Но така или иначе човек се учи от грешките си. Затова ги има.
Много правилно.Първоначално написано от Battlescarred
Че съм пушила, че съм пила, наркотици, някой секс преживявания. . Някой път съм се държала с не достатъчно уважение към майка ми.Това е.
Не съжалявам за абсолютно нищо.
In life, unlike chess, the game continues after checkmate.
едва ли има ден в които да не направа грешка
If you can hear me, I need help I'm caught and
I'm stuck and I'm trapped in me self don't understand
This fucked off hand that G. delt lazarus help
Me cause he's hazardous to T's health.
I'm a psycho baby
It's about to drive me crazy
Каквито и грешки да съм допускала, всяка една от тях ме е доизградила като човек и характер.
Мразя да гледам назад .. така или иначе това което се е случило няма как да бъде променено така че има ли смисъл да се съжалява.. живота просто си продължава![]()
Първоначално написано от blq_blq
Първоначално написано от smile98
Животът щеше да е мн скапан ако не правим грешки.Грешки съм правил много,но след всяка си вземам поука виждам кво съм сбъркал и повече не я повтарям,тва ме прави мн по-силен.Не е въпроса в тва да не грешиш, а да не повтаряш същата грешка.
стъпка по стъка идва новата дръпка...
Поздрав за добрата тема първо!
От позиция на времето(отдааавна не съм "teen") човек все пак се налага да си даде равносметка. Жалко, че в живота няма бутон "Undo"... Преди няколко дни седнах точно, за да си направя равносметка за грешките... И какво се оказа в крайна сметка?... Трябвало е повече да внимавам с приоритетите. Поне при мен всяка грешка се дължи точно на факта, че целенасочено съм работел за постигане на определени цели, без да ги степенувам адекватно. В един момент привидно всичко е както трябва-целите са постигнати, отстрани погледнато би трябвало да съм супер щастлив: занимавам се с престижна дейност, имам определени възможности, на междинните фази целите са преодолени. Не съм имам никакви пороци, освен жените. Там пък е малко онова, което не съм успял да направя. Опитал съм много интересни неща. Но междувременно се поражда съмнение, че не всичко е толкова розово... Защо? И аз не знам. Цената на някои от успехите, както и някои от нещата, които съм жертвал по пътя си, изглежда в крайна сметка ще натежат...
Конкретни грешки, от teen-, че досега:
1. Не трябваше да губя две години, за да тичам след момичето, което наистина обичах, след като видях, че сме наистина само приятели.
2. Не трябваше да губя две години, за да постигна само една целувка от първото момиче, което пожелах.
3. Не трябваше да реагирам по начина, по който го направих, след като видях, че нищо няма да се получи с това момиче.
4. Не ми трябваше първото момиче, с което спах.
5. Не ми трябваше и второто.
6. Третото пък по-добре да бях заобиколил на километри.
7. Май същото важи и за четвъртото.
8. Не трябваше да пропилея ПЕТ години от моя живот и от живота на първото момиче, с което имах наистина сериозна връзка. Тук имам доста съмнения как трябваше да постъпя. Поне знам, че в момента тя е относително щастлива.
9. По-добре никога да не ми беше дошло на ум да разбера защо се държи странно преди края на връзката ни, поставяйки подслушвателно устройство в дома й.
9. Не трябваше да реагирам на залитането й по начина, по който го направих.
10. Не трябваше да злоупотребявам с приятелството на колежка. Не беше честно от моя страна да се захващам с нея, след като знаех, че тя не е безразлична, а аз ще съм до първия път, когато се получи. Много грозна постъпка.
11. Не знам дали трябваше да се захващам с девствено момиче и да се стигне до това, до което се стигна, при положение, че вече схващах, че от моя страна не може да разчита на нищо по-сериозно от секс...
12. Не трябваше да се захващам с комшийка само за единия път. Това май не е чак такава грешка. Никой не беше обиден и сме отлични приятели и до днес.
13. Трябваше да кажа на родителите си, че не отивам в чужбина на екскурзия, а за да се оженя и остана там...
14. Трябваше да избера България за мястото, където да живее семейството ми след брака.
Сериозен списък, нали? А дори не посмях да спомена най-големите... Всичко е ясно. Само бутончето “Undo” го няма... Имам още много време за нови грешки. Предразположени сме да подозираме за грешките, които правим, но да нямаме волята да ги предотвратим...
Бях се засилил да пиша за мойте грешки обаче те са като капка в морето сревнение с малката част от грешки който е написал потрбителя преди мен ! Евала за което ... Отвори ми очите малко и ме накара да се замисля за много неща .
Страшно много грешки съм правила, но все пак човек от грешките се учи. Не гледам в миналото, а в бъдещето и се стремя да правя по-малко грешки.
we are magic.
На мен пък всичките ми грешки са свързани с пари... Още от 13 годишен залагам на всякакви видове мъжки футбол. Толкова много пари потроших по тези мачове, че груба оценка отдоло показва минимум 20 хилки... Всеки път си казвам стига толкова голям и зрял човек съм вече и след месец-два същите тъпи нещаТолкова пари похарчих за глупости и толкова ненужни работи съм си купувал, че просто не искам да се сещам. Надявам се един ден да порасна и да спра с горепосочените грешки в които имам доста богат опит вече.
Много хубава тема БРАВО.
Ще се присъединя към повечето потребители : От грешките се учим затова сме хора за да грешим.
Всеки греши, но важното е да се учим от грешките си и да не ги повтаряме. Аз за моите 24 години имам много грешки, за повечето дори ме е срам да си помисля. Но ето двете ми може би най-големи грешки в живота:
1. Че пропуших
2. Най-голямата. Секс на пияна глава без презерватив и... сега съм горд татко на момиченце-на 21 Март ще стане на годинка и 1 месец. Не си мислете, че съжалявам за това, че имам дете, напротив годеницата и дъщеричката ми са най-ценното в моя живот. Единствено винаги ще ме гризе съвестта, че заради мен годеницата ми(21 годишна) не е могла да изживее младостта си.
"Целта не е да си по-добър от другите, целта е да бъдеш по-добър от себе си"-Уилям Фокнър
"Лошият човек е като въглена-ако не те опари, ще те очерни"-Анахарсис
Едно нещо ме мъчи и това е, че връстниците ми вече са с по 2 деца.
Винаги съм опитвала да избягвам мисленето в стил "Ами ако бях " , "Ами ако не беше " , "Можеше да е така ако .." , по отношение на някое решение , взето от мен , след което нещата са поели в една или друга посока. Винаги си казвам , че със съжаления , разсъждения и анализи , за нещо което е минало , до никъде няма да стигна , и с нищо няма да си помогна. А и строга дефиниция за "грешка" във всеки един случай и ситуация не съществува.
+1Първоначално написано от Rofl4e
Тайната на музиката е че тя започва там, където думите
свършват.
Виждам,че форума е за пълнолетни,аз все още не съм такава,почти на 17 съм,но ми се иска и аз да напиша нещичко...Попринцип аз съм реалист и фрази от рода на "Ако можеше/имаше/нямаше..." т.е всичко,което започва с "АКО" не могат да ме впечатлят...Времето не се връща назад...Аз също съм допускала грешки,било значими,било и не чак толкова...но това ме е накарало да се замисля за живота си в бъдеще и как да не ги повтарям..има една поговорка която гласи "Глупавият човек се учи от своите грешки,а умният от тези на другите". Аз не съм много съгласна с нея,защото ако не изпиташ нещо на собствен гръб,не можеш да разбереш какво е.Да гледаш отстрани и да си представяш какво е е едно,а да си го изпитал лично е съвсем друго..Предпочитам да направя 100 грешки и да се поуча от тях,отколкото непрекъснато да се стремя към съвършенство...По-добре е да се научиш да приемаш реалността такава каквато е,защото това е истинският живот,бил прекрасен или не!!!