- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Разказ, написан от всички нас! :)
Здравейте!Имало е подобни теми, в които един пише изречение, а следващият продължава със свое... И по този начин, се заформя някаква история, но в повечето случаи, темата е ставала пълен провал, а историята, се е превръщала в пълна простотия, която бъка с цинизми и идиотски изрази. :\ И тъй като забелязах, че тук има доста хора, които се изявяват в писането на разкази в различни жанрове, мисля, че ако сме сериозни и всеки един от нас пише по мъничко в този общ проект, накрая ще излезе нещо наистина интересно.
Тъй като разделът е сериозен и хората, които пишат в него наистина са талантливи, съм сигурна, че ще бъде както забавно, то така и интересно. Ще е добре, всеки следващ да пише най-малко по едно изречение за да няма просто излишни постове с по една думичка, а може да е дълго колкото потребителят прецени за нужно
И още нещо. Нека текста, който е предназначен за разказът, да бъде с по-удебелен шрифт и да се различава от коментарите, които искате да оставяте.
Е...Надявам се, че идеята ми ви харесва, и ще се заформи нещо интересно.
Нека аз започна с едно кратко начало, а следващият, продължи.
Началото...
Беше сутрин. Слънцето отдавна бе изгряло, и макар да бях на работа аз все още спях в положение, което изглеждаше меко казано смешно. Бях смачкала на кълбо пухената си синя завивка и бях легнала върху една от меките си възглавници... Спях като дете. Винаги по корем или пък на кълбо. Спалнята ми беше огромна, но ми се струваше, че пак успявам да я заема по някакъв начин. Слънчевите лъчи лесно проникваха през дантелената завеса. Макар да спях, аз усещах топлината им. Нежното докосване на лъчите ми напомняше нещо така близко, но все пак така далеч... Изведнъж в тази така прекрасна утрин, в която исках единствено да остана на леглото си разбрах, че в живота ми няма смисъл... бях на 28, неомъжена, без сериозен приятел, с работа, която мразех от дъното на душата си, с хубав и голям апартамен, но въпреки това, ужасно самотно място за една жена. Трябваше ми промяна - Да! Но всички мои мисли изчезнаха в мига, в който телефонът ми извъня........
To strive, to seek, to find, and not to yield...