Разказ, написан от всички нас! :)

[stefity]

Здравейте! Имало е подобни теми, в които един пише изречение, а следващият продължава със свое... И по този начин, се заформя някаква история, но в повечето случаи, темата е ставала пълен провал, а историята, се е превръщала в пълна простотия, която бъка с цинизми и идиотски изрази. :\ И тъй като забелязах, че тук има доста хора, които се изявяват в писането на разкази в различни жанрове, мисля, че ако сме сериозни и всеки един от нас пише по мъничко в този общ проект, накрая ще излезе нещо наистина интересно. Тъй като разделът е сериозен и хората, които пишат в него наистина са талантливи, съм сигурна, че ще бъде както забавно, то така и интересно. Ще е добре, всеки следващ да пише най-малко по едно изречение за да няма просто излишни постове с по една думичка, а може да е дълго колкото потребителят прецени за нужно И още нещо. Нека текста, който е предназначен за разказът, да бъде с по-удебелен шрифт и да се различава от коментарите, които искате да оставяте.

Е... Надявам се, че идеята ми ви харесва, и ще се заформи нещо интересно. Нека аз започна с едно кратко начало, а следващият, продължи.

Началото...
Беше сутрин. Слънцето отдавна бе изгряло, и макар да бях на работа аз все още спях в положение, което изглеждаше меко казано смешно. Бях смачкала на кълбо пухената си синя завивка и бях легнала върху една от меките си възглавници... Спях като дете. Винаги по корем или пък на кълбо. Спалнята ми беше огромна, но ми се струваше, че пак успявам да я заема по някакъв начин. Слънчевите лъчи лесно проникваха през дантелената завеса. Макар да спях, аз усещах топлината им. Нежното докосване на лъчите ми напомняше нещо така близко, но все пак така далеч... Изведнъж в тази така прекрасна утрин, в която исках единствено да остана на леглото си разбрах, че в живота ми няма смисъл... бях на 28, неомъжена, без сериозен приятел, с работа, която мразех от дъното на душата си, с хубав и голям апартамен, но въпреки това, ужасно самотно място за една жена. Трябваше ми промяна - Да! Но всички мои мисли изчезнаха в мига, в който телефонът ми извъня........

[stefity]

Някой няма ли да се престраши да напише нещо....

[TheNewReligion]

Много скучно начало, не предразполага почти никак...

...алармата. Трябваше да ставам, защото бях на работа.

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

Добре пишеш ... но тия лигочи са далеч от моя вкус :/

[stefity]

Добре пишеш ... но тия лигочи са далеч от моя вкус :/

А кое е по твоят вкус..?

[padnaloblak]

нека се придържаме все пак към темата... и така..


...Облякох първото нещо,което намерих в гардероба и се запътих към офиса. Поредният скучен работен ден, в който трябваше да търпя ужасния си шеф. Да работиш като адвокат може би е възможност, на която малко хора биха устояли. Но в моя случай това си беше деветият кръг на ада.Но нещо не беше същото този път. Защо бях единственият човек на улицата? И не само, през целия път до кантората не видях жива душа... Нещо не беше наред и странно, болезнено усещане се настани в стомаха ми. Сънувам ли? ...

пп: но комент...

[stefity]

^
хахаха ПадналОблак... много добре! Ето я и тръпката

....Докато стоях пред вратата на кантората продължавах да се оглеждам наоколо... Какво за бога се беше случило..? Държах ключовете с които трябваше да отворя, но бях като вцепенена... не се обръщах към вратата, а продължавах да гледам все така безлюдните улици. Беше ме страх, че ако вляза в кантората, няма да има никой. Избих тези си мисли и с трепереща ръка завъртях ключа и открехнах бавно дървената врата, която водеше именно до офиса ми....

[stefity]

Я... обаче интересно стана за сега чудно ми е какво ли ще напише следващият...

[ANTIHUMAN]

. . . стана както и предполагах, нямаше никой! Хвана ме параноята като всяка жена, но се замислих, че днес няма да има кой да ми вика на главата, а и шефа нямаше да ми прави онези негови ,,намеци'' за секс. Глупав е. Работя от много време там, а така и не разбра, че няма да му пусна, не съм такава. Дори и да бях точно с него, никога. Запътих се към бутилката с минерална вода, да си налея една чаша и без това треперех цялата . . .

[stefity]

... Реших, че ще е най-добре да се успокоя и да намеря логично обяснение за всичко това. В момента, това мое изречение звучеше толкова идиотски... та каква логика можеше да се намери във всичко това. Отпих жадно от чашата със студена вода, явно с надеждата, че тя ще размие всички тези объркани мисли в главата ми. Отпуснах се на удобния и мек стол, зад огромното и затрупано до горе бюро, което беше пълно с всякакви дела, с които трябваше да се заема днес, но явно съдбата ми беше отредила други планове... Загледах се в цялата неразбория, която беше на бюрото ми и нещо, което не мисля, че трябваше да е там грабна вниманието ми....

[stefity]

Усещам, че скоро трябва да се вкара някакъв диалог...

[Sham]

Червен пощенски плик с надпис "Соня". Понечих да го взема, но инстинктивно върнах ръката си. Моето име е, започнах да разсъждавам, значи писмото е за мен, но защо пликът е червен. Кой, за Бога, би изпратил нещо сериозно в червен плик? Или точно обратното? Не се поколебах нито миг повече, грабнах пакета, огледах с поглед за ножица, не намерих, разкъсах писмото със зъби:

42.694375,23.325863
12:00

[BlackaTBW]

"Това пък защо!?" запитах се с недоумение. Какво значеха тези цифри.
Изтичах на улицата. Разкрещях се с цяло гърло. Крещях нещо от сорта на "Хей, аз съм тук долу, ако някой има да ми каже нещо може да го направи и лично", когато...

Нов едит, промених го за да пасва на продължението на Sham, понеже стана леко объркване, извинявам се.

[SweetDead]

...се появи 'тя' пред погледа ми. Беше като паднал небесен ангел. Толкова красива, нежна, бяла, ефирна... "Защо ме извика" се питаше тя, но аз стоях вкаменена и не знаех дали сънувам или не... Опитах се да се доближа до нея, да я докосна, но изведнъж чух алармата за 6 часа сутринта. Явно всичко е било сън. Станах, отидох в банята и закусих както обикновено. От тогава започнах да мисля над този сън и какво ми предсказваше той.

[jghgh]

Защо трябваше да я събуждате?




Нищо не открих в съновника.
Приятелят ми отново ми каза че това са глупости и дори не се опита да разбере притеснението ми. Той си обяснява сънищата с елементарната теория че сънуваш онова, което ти е направило впечатление през деня. Що за глупости - не помня някога да съм се озовавала напълно сама през живота ми. И в двата смисъла.
Както и да е, реших да не му мисля, въпреки че девойката, писмото и зловещата атмосфера ме преследваха - не излизаха от главата ми. Какво ли значеха?!
Отново пропъдих мислите, оправих се набързо и с излизането от нас започнах поредния работен ден.
Докато пътувах за работа с автобуса, се случи нещо много странно. Забелязах да се качва жена, същата като тази, която видях в съня. Погледите ни се засякоха, тя само се усмихна леко, но беше по-скоро учудена че ме вижда. Докато се усетя, тя вече се беше извъртяла и слизаше от автобуса. Очевидно аз я отказах от това да пътува с точно това ППС. Хукнах след нея, вратите се затвориха в този момент. Автобусът наби спирачки. Чух шофьора да псува като каруцар, а аз се залепих на стъклата на вратата...
"ЩЕ СЛИЗАШ ЛИ ПОСЛЕДНО!?"



Сори че е дълго, ама тряя го върнем към интересна история все пак : )/дано не се надценявам/
Намесете писмото по някое време! /само не бързайте../

[BlackaTBW]

"Да, ще слизам!" разкрещях му се аз. Трябваше да сляза веднага, трябваше да я настигна ВЕДНАГА.
Слезнах и се заоглеждах. Сега пък къде отиде тази жена? Тръгнах между тъплата хора, които точно като в някакъв кошмар не правеха място, а само се блъсках в тях. "Така става винаги като бързаш."
За момент ми се стори, че видях гърба й.
"ХЕЙ! Хей ти, с бялата блуза, спри, спри се." - разкрещях се без да ме интересува кой чува. Точно тогава...

[ANTIHUMAN]

Защо я събудихте?

Чуха ме всички, но не и тя. Всички ме гледаха и ме мислиха за луда. Но лудостта и глупостта нямаха граници. Питах се: ,,Кое в момента натделява в мен?'' Чувствах се като пълна глупачка заради това мое крещене, след жена която бях виждала само в съня си.



(Аз се отказвам да пиша. Не мога да измисля нищо, защо я събудихте? А тя си спеше толкова спокойно! ) Този червен плик ми харесва, може би по-нататък ще се включа отново!

Онази жена която се появява, не ми се връзва нещо. Уж няма никой, а изведнъж от нищото идва някаква жена. Ангел ли е ? Изгубена душа? Призрак? Както и да е. Няма значение. Надеждата ми е в числата!

[LizZz]

Да, да.
Не трябваше да я събуждате, не може ли да се продължи от частта с числата, м?
Почна да става някво много интересно, поправете я, заслужава си!!!!

[stefity]

Доообре... Значи сега забелязвам, че наистина темата има развой, обаче това събуждане явно не само на мен не ми се нрави... изгуби се някак това, което започнахме и със самото събуждане все едно, че се върнахме към самото начало пак. Мисля, че ако има повече от един потребител, който иска редакция в написаното до сега, такава редакция може да се направи. защото все пак трябва да се съобразяваме и да се мъчим да стане нещо хубаво, заинтригуващо и интересно. А докато се постигне този ефект, са нужни доста промени.
Така... извинявам се на всички, писали след поста на Sham, но мисля, че ще е най-добре да се започне от там... И въпросната героиня на име Соня Да не се събужда

Мисля също да напиша в този пост всичко, което сме измислили до сега, за да не се чете на части от хората, които ще пишат след мен.

Беше сутрин. Слънцето отдавна бе изгряло, и макар да бях на работа аз все още спях в положение, което изглеждаше меко казано смешно. Бях смачкала на кълбо пухената си синя завивка и бях легнала върху една от меките си възглавници... Спях като дете. Винаги по корем или пък на кълбо. Спалнята ми беше огромна, но ми се струваше, че пак успявам да я заема по някакъв начин. Слънчевите лъчи лесно проникваха през дантелената завеса. Макар да спях, аз усещах топлината им. Нежното докосване на лъчите ми напомняше нещо така близко, но все пак така далеч... Изведнъж в тази така прекрасна утрин, в която исках единствено да остана на леглото си разбрах, че в живота ми няма смисъл... бях на 28, неомъжена, без сериозен приятел, с работа, която мразех от дъното на душата си, с хубав и голям апартамен, но въпреки това, ужасно самотно място за една жена. Трябваше ми промяна - Да! Но всички мои мисли изчезнаха в мига, в който телефонът ми извъня. Беше алармата... Трябваше да ставам, защото бях на работа. Облякох първото нещо,което намерих в гардероба и се запътих към офиса. Поредният скучен работен ден, в който трябваше да търпя ужасния си шеф. Да работиш като адвокат може би е възможност, на която малко хора биха устояли. Но в моя случай това си беше деветият кръг на ада.Но нещо не беше същото този път. Защо бях единственият човек на улицата? И не само, през целия път до кантората не видях жива душа... Нещо не беше наред и странно, болезнено усещане се настани в стомаха ми. Сънувам ли? Докато стоях пред вратата на кантората продължавах да се оглеждам наоколо... Какво за бога се беше случило..? Държах ключовете с които трябваше да отворя, но бях като вцепенена... не се обръщах към вратата, а продължавах да гледам все така безлюдните улици. Беше ме страх, че ако вляза в кантората, няма да има никой. Избих тези си мисли и с трепереща ръка завъртях ключа и открехнах бавно дървената врата, която водеше именно до офиса ми... стана както и предполагах, нямаше никой! Хвана ме параноята като всяка жена, но се замислих, че днес няма да има кой да ми вика на главата, а и шефа нямаше да ми прави онези негови ,,намеци'' за секс. Глупав е. Работя от много време там, а така и не разбра, че няма да му пусна, не съм такава. Дори и да бях точно с него, никога. Запътих се към бутилката с минерална вода, да си налея една чаша и без това треперех цялата. Реших, че ще е най-добре да се успокоя и да намеря логично обяснение за всичко това. В момента, това мое изречение звучеше толкова идиотски... та каква логика можеше да се намери във всичко това. Отпих жадно от чашата със студена вода, явно с надеждата, че тя ще размие всички тези объркани мисли в главата ми. Отпуснах се на удобния и мек стол, зад огромното и затрупано до горе бюро, което беше пълно с всякакви дела, с които трябваше да се заема днес, но явно съдбата ми беше отредила други планове... Загледах се в цялата неразбория, която беше на бюрото ми и нещо, което не мисля, че трябваше да е там грабна вниманието ми... Червен пощенски плик с надпис "Соня". Понечих да го взема, но инстинктивно върнах ръката си. Моето име е, започнах да разсъждавам, значи писмото е за мен, но защо пликът е червен. Кой, за Бога, би изпратил нещо сериозно в червен плик? Или точно обратното? Не се поколебах нито миг повече, грабнах пакета, огледах с поглед за ножица, не намерих, разкъсах писмото със зъби:

42.694375,23.325863
12:00.....

[stefity]

... Стоях неподвижно. Повтарях си наум числата отново и отново... На белият лист хартия нямаше нищо друго, което да ми помогне да разбера значението на тези цифри. За миг през главата ми изникна идеята, че някой може да си е направил шега с мен, но каква беше тази зловеща шега? С пронизващ звук телефонът иззвъня и наруши тази така мъчителна тишина, която започваше да ме докарва до лудост. Не бях свикнала да е тихо около мен, а и как да е тихо около човек, който живееше в този така голям и шумен град като София... Телефонът продължаваше да звъни. Оставих писмото на бюрото и се отправих към него с мисълта, че най-накрая ще получа обяснение за всичко това...

[padnaloblak]

- Ало?
-42.694375,23.325863.
-Кой е на телефона? И какви са тези цифри? Нищо не разбирам!
-42.694375,23.325863.
-Ясно... Явно ти е много забавно!
-42.694375,23.325863... - Свободно. Който и да беше ми затвори. А и от разговора не разбрах нищо ново. Вече не можех да стоя тук. Трябваше да изляза и да потърся отговор за случващото се.Излязох навън. Въпреки, че имах ужасно главоболие и купища загатки за разгадаване успях да усетя чуждото присъствие. Беше висока, слаба жена, с дълга руса коса и бяла рокля... или по-скоро роба, стигаща до земята. На гърдите си носеше медалйон изобразяващ пет кръга, един по средата и четири преплитащи се около центъра му. Какво означаваше този знак? Отърсих се от болката в главата ми и събрах достатъчно дъх, за да извикам.
-Почакай!Коя си ти? Защо сме сами в цял град? - въпросите започнаха да прииждат един след друг, но тя ме спря с вдигане на ръка.
-Скоро! Съвсем скоро!
И в този миг чух ужасен пронизващ звук. Беше алармата. Беше осем сутринта на 16 Август 2009. Имах ужасно главоболие, а трябваше да отивам на работа ...

мисля че много прибързано реагирахме заради съня! но сюжета си е хубав.. в крайна сметка сънят може да се повтори в реалността и да се окаже ключов в цялата история . а и играта е не за да си нагласим историята а да видим как чуждите идеи могат да се съчетаят нали

[stefity]

Уххх то кво интересно ми стана... и БАМ Пак се събуди... Ок... значи тя се събужда.... обаче... всичко почва от начало.. Тя пак си е в тях, пак трябва да отиде на работа... и всичко това се повтаря а примерно сега като беше срещнала тая жена, можеше да я последва, да се види развоя на нещата, тая жена да я отведе на някво магическо или измислено място и аз не знам... но ок нека сънят играя роля в реалността й и да видим какво ще излезе

[Sham]

//нека всеки си пише, к'вото му дойде, и да случва неща на героя, става интересно, за миг снощи бях вдъхновена дори.
с предишното събуждане се живееше:Д
ПП: и вземете да следите историята, не може някой да напише - няма никакви хора, а следващият - блъскаха се в мен, преди да обясни, откъде и как са се взели.

[ANTIHUMAN]

Ок, ясно, че се събужда, макар, че на мен изобщо не ми се нрави.Но тази жена за кво е там? Няма нищо общо. Идва някаква си в съня, после я среща в автобуса. Това да не ви е Дежа ву? Мразя я тази жена и няма да пиша по разказа, ако тя е там!

Извинявам се на автора който е измислил жената, но на мен не ми харесва!

[padnaloblak]

...Мразя я тази жена ...