Цитирай Първоначално написано от LiRRRa
Ух...от къде ли да започна?! ... Как ли!?

Винаги супер много съм се раздавала за хората... Винаги когато обичам, обичам истински, напълно и безусловно... Мога да заобичам някой човек много от малко и за много малко време... Наивен човек съм, да... Бих направила всичко за приятелите си... Никога не съм очаквала нищо такова или въобще нещо в замяна от тях... Аз просто... просто винаги съм там за тях ... По всяко време, всеки път...

Все едно гледам себе си. Радвам се за тебе, че си открила своите истински приятели. Аз все още ги търся, лутам се и все неуспешно. Самотата, в която живея ме убива. Просто..Надявам се, че и аз така.. някой ден ще намеря.. някоя приятелка, която наистина е ПРИЯТЕЛКА.. Охх.. Тамън мислех че получих втори шанс, че този път няма да се издъня и какво, издъних се, и тя ми показа колко "много държи на мен" . С вързани ръце съм, нищо не мога да направя. Тя не ми позволява, не ми дава шанс. Единствената ми надежда е времето. Че ще стане както с онзи нейн приятел. И с другата й приятелка. Но няма значение, въпреки този шибан инат, въпреки че аз за нея съм само съученичка(?).. аз ще бъда там за нея.. дори и да ме е блокирала в скайпа, в даскалото и навсякъде