Оцени любовта!

[GreenMimss]

Аз доста рядко употребявам '' Обичам те '' , но мисля, че е време по често да го използвам, защото има хора, които заслужават да чуят това и понякога е доста късно, за да им го кажеш ^^

[Dimana99]

Не знам какво да кажа освен цени го докато си с него!

[sulley]

Браво на вас,браво,че се обичате,браво,че сте заедно!!!
Благодаря ти за темата и за съвета.
Бъдете щастливи,колкото се може повече.

[DevilWish]

Само ще ти кажа да си силна Изгубих човек ,който значеше всичко за мен (смъртта ,ти отнема най-близките .....) и те разбирам . . Само дето аз не съм и подозирала ,че ще го загубя.Постарай се наистина да не се карате и да си прекарате страхотно И ти и той го заслужавате ,сигурна съм! И съжалявам за приятелят ти Много е неприятно, зная го, но след това (недай си боже да е скоро) ,,трябва да продължиш силна напред, защото той би искал точно това от теб Трябва да го накараш да се гордее с теб И аз това направих . . или поне се опитвам, когато загубих приятелят си

[shmurkam]

Напоследък много се замислям точно над тази тема. Не, че на приятелят ми му има нещо, да чукна на дърво, но ако го изгубя, дори не по такъв начин, а просто му писне от моята отдръпнатост. Сигурно ще съжалявам много. Имам да му казвам толкова много неща, а някак когато го погледна...не мога. Не знам защо, просто трудно изразявам всякакви чувства. И ме е яд. Искам поне дори да си тръгне, да разбере какво по-точно напуска и че не е било само лятна авантюра. Искам да му казвам колко го обичам по-често и да го карам да се усмихва по-често. Иска ми се да знае, че животът ми без него наистина е един бял лист и хиляди други неща, но, деба, защо като застана пред него просто млъквам?! Защо винаги правя тази грешка Понякога не мога да се понасям и си мисля, че не го заслужавам и може би е по-добре да го оставя да бъде щастлив с някоя, която я бива повече в това да обича. В такива моменти не ми пука колко ще страдам, искам просто да спра да го наранявам. Не го заслужава. Помня всеки миг, всяка целувка с него и за мен те са уникални и неповторими. Може би най-хубавите неща, които са ми се случвали в шибания ми нищожен живот. За мен той е всичко, което някога съм искала, дори повече. Той е другата половина от мен, по-добрата.
На авторката няма какво да кажа. В такива моменти думите са излишни...

[PurpleDream]

ами така е повечето хора оценяват нещо, след като го загубят...

[peteto_love]

Много е важно да казваш на любимите си хора,че ги обичаш.Маловажни са всички спорове и разногласия, опитите да докажа, че аз съм права,а някой е сгрешил.Това са дреболии.За съжаление живота е кратък и трябва да имаме повече весели и хубави моменти..С повече усмивки и радости...Евала за темата и дано приятеля ти да живее много много дълго,за да се обичате и разбирате..

[Bombshell]

И аз се сетих за филма...

Като го гледах още се замислих за тези неща и ми повлия добре да се поставя за миг в ситуацията на героите,също както и когато чета тази тема.

Пфф...никой филм не ме е карал да се чувствам толкова зле преди...толкова слаб...

[KiLLeR_InSTiNkT]

Напоследък много се замислям точно над тази тема. Не, че на приятелят ми му има нещо, да чукна на дърво, но ако го изгубя, дори не по такъв начин, а просто му писне от моята отдръпнатост. Сигурно ще съжалявам много. Имам да му казвам толкова много неща, а някак когато го погледна...не мога. Не знам защо, просто трудно изразявам всякакви чувства. И ме е яд. Искам поне дори да си тръгне, да разбере какво по-точно напуска и че не е било само лятна авантюра. Искам да му казвам колко го обичам по-често и да го карам да се усмихва по-често. Иска ми се да знае, че животът ми без него наистина е един бял лист и хиляди други неща, но, Д**а, защо като застана пред него просто млъквам?! Защо винаги правя тази грешка Понякога не мога да се понасям и си мисля, че не го заслужавам и може би е по-добре да го оставя да бъде щастлив с някоя, която я бива повече в това да обича. В такива моменти не ми пука колко ще страдам, искам просто да спра да го наранявам. Не го заслужава. Помня всеки миг, всяка целувка с него и за мен те са уникални и неповторими. Може би най-хубавите неща, които са ми се случвали в шибания ми нищожен живот. За мен той е всичко, което някога съм искала, дори повече. Той е другата половина от мен, по-добрата.
На авторката няма какво да кажа. В такива моменти думите са излишни...

И аз бях така преди, за което съжалявам малко или много.. Имах усещането, че всеки иска да ме нарани и не показвах чувствата си.. Сега разбирам, че е трябвало точно обратното да правя, поне с този човек и се раздавам, колкото мога повече. Виждам, че промяната ми го прави щастлив и като цяло той се чувства с мен още по-добре от преди, очите говорят много. Има хора, за които си заслужава да направиш усилие и да им покажеш обичта си, несравнимо е, когато видиш промяната към по-добро и нежния поглед изпълнен с толкова топлина.. Каквото и да кажа няма да мога да опиша всичко това.. Като цяло не ме бива в писането и изразяване на чувства, но всичко това ме отключи към нов свят, към който се стараех да не се приближавам от страх да не ме наранят.

DevilWish много съжалявам за приятеля ти и мерси за съвета...

[evelinka1122]

тази тема ме накара сериозно да се замисля над последни 3 дена изпълнени с непрестанни ма абсурдни дребни караници....
съжалявам за твоя приятел.... вярвай, че ще се оправи... да се лекува.... успех

[SomewhereInTime]

За съжаление SomewhereInTime си прав по отношение на използването на израза "обичам те"... Почти всеки го използва за щяло и нещяло и малко хора наистина вникват в смисъла му. Мисля, че вече съм в такава възраст, в която мога да кажа, че изпитвам любов и оценявам сериозността на тази дума.

Мерси на всички за коментарите

Точно - сериозност, лоялност, откровение и какво ли още не е любовта. Не идва при всеки. Трябва да се заслужи не само с думи, а и с дела (нищо ново не е). Аз също мисля, че можеш да кажеш, че обичаш, това момче, с което си, дано да си прекарате още много хубави и запомнящи се моменти.
ПП: Момиче съм : )

[mechtaq_za_teb]

Това е една от малкото смислени теми, които съм срещала в този форум.
Права си. Хората, не оценяваме какво имаме, докато един ден не го загубим. Лошото е, че дори да го спечелим пак, спираме да го ценим отново. Сякаш забравяме през какво сме минали, за да го имаме.
Всичко се приема за даденост, но не е така. Дори малките неща трябва да се ценят, а да не говорим за хората, които по един или друг начин са ни близки.