Има хора, които не можеш да спреш. Появяват се в живота ти обречени да го напуснат. Прегръщаш ги много силно, но най-доброто, на което можеш да се надяваш е да ги забавиш малко.

Трудно е да се даде определение на любовта.
Това, което би могло да се каже, е:
за душата тя е страст за обладаване,
за ума - симпатия, а за тялото - скрито и нежно желание да притежаваме след много тайнствени изпитания обичаното същество
Ларошфуко

Любовта е взаимно поглъщане, изгаряне. Любовта е винаги обмен душа - тяло. Затова когато няма нищо да се обменя, любовта угасва.
Василий Разанов

Катрин Ан Портър някога е казала: ”Има някакъв ред във вселената. В движението на звездите и въртенето на земята и промяната на сезоните. Но човешкият живот е почти пълен хаос. Всеки заема своята позиция,отстоява своите права и чувства, обърквайки мотивите на другите, и своите собствени.”

Оливър Уендъл Холмс е казал: ”Много хора умират преди да изпеят музиката си. Твърде често, защото се готвят за живото изпълнение. Преди да разберат, че времето тече.”

Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време, не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”

Тенеси Уилямс е написал: ”Когато толкова много са самотни, невероятно егоистично е да си самотен сам.”

Чарлс Буковски е написал: ”Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни отркие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен.”

Джозеф Конрад е написал: „Кой знае какво е истинското щастие, не клишираната дума, а истинският ужас. Самотниците, които носят маска най-нещастните бездомници прегръщат някой спомен или се вкопчват в някоя илюзия.”

Дъглас Адамс е написал: "Чувстваше, че целият му живот е някакъв сън и понякога се чудеше, какъв е и дали ще им хареса.”

Понякога болката става толкова голяма част от живота ти, че очакваш винаги да е там. Защото не можеш да си спомниш момент от живота си когато не е била там. Но тогава, един ден, почувстваш нещо друго. И не ти се струва редно,защото не ти е познато. И в този момент осъзнаваш, че си щастлив.

Тенеси Уилямс е написал: "Всички живеем в къща в пламъци. Не може да се обадим на пожарната. Няма изход на вън. Cамо прозорецът на горния етаж, през който гледаме, докато огънят поглъща къщата, залостена с нас."

„Защото понякога трябва да престанеш да бъдеш това което си бил. И да запомниш човека който си призван да бъдеш. Човека който си искал да бъдеш. Човека който си.”

„… Да, да загубиш копнежа на сърцето си е трагично. Но да си възвърнеш този копнеж е всичко за което можеш да мечтаеш. Тази година си мечтаех за любов. Да се превърна в някой друг и да събудя сърце, което достатъчно време се е бояло да чувства. Желанието ми бе изпълнено. Ако това е трагично дайте ми още такива. Защото няма да го върна за нищо на света….”

"Но гадното е следното: Че съдим за книгата по корицата. Вярно е, понякога трябва да прочетеш всичко. А дори и тогава, може да не разбереш всичко.”

Щастието идва под много форми. В компания с добри приятели. В чувството, което изпитваш когато сбъднеш нечия мечта. Или когато си върнеш надеждата. Няма нищо лошо да си позволиш да бъдеш щастлив. Защо никога не знаеш колко може да продължи.

Ако можехте да се върнете и да промените само едно нещо от живота си. Бихте ли го направили? И ако го направите...тази промяна ще подобри ли живота ви? Или напълно ще разбие сърцето ви? Или ще разбие нечие друго сърце? Бихте ли избрали коренно различен път? Или бихте променили само едно нещо? Само един момент. Един момент, който винаги сте искали да върнете.