Първите 3-4-5 месеца ми бяха отврат! Смених си все пак средата, оставих си приятелките, семейството, попаднах на алчни лицемерни хазайки и 2 съквартирантки, които здраво ги тресеше пубертет. Едната беше адски недосетливо същество и вечер идваше и ми разправяше за житие/битие/любовни драми/проблеми в училище, без да й мигне окото, че на другия ден имам изпитване и че най-вероятно ми се ще да си попрочета материала. След като излезеше от стаята, главата ми беше балон. Не ми се излизаше много много от стаята- ходех в кухнята само да хапвам /всъщност беше по-добре, че се прибирах към 17.30, така прекарвах по-малко време в квартирата/. Телевизия не гледах, тъй като хазайката махна приемника от кухнята. Абе...ужас. Чаках с нетърпение петък, грабвах препълнения сак и се прибирах /бях се принудила да си нося вкъщи и мръсните дрехи, защото хазайките се цупеха, ако ме видят на терасата, а няма къде другаде да простирам/. Докато живеех там, бях кълбо от нерви.
В края на първата седмица майка ми като ме видя на гарата, се уплаши- по нейните думи съм била с кръгове под очите, отслабнала, изпита с хлътнали очи....
Да чукна на дърво, сега съм мнооооооооооооооооооооооо оооого по-добре.