.
Отговор в тема
Страница 3 от 3 ПървиПърви 123
Резултати от 51 до 56 от общо 56
  1. #51
    В самият момент хората го разбират. Някава братовчетка на дядо ми или нещо подобно - стара жена се разболяла отишла при децата сии на следващият ден слязла долу да я де с дъщеря си. Наяли се и бабата и казала да се качва горе, тя щяла след малко да дойде. Качило се момичето... чакало 10-тина минути, слязло и какво да види... Жената седи на стола със затворени очи съвсем спокойно - мъртва. Просто е разбрала, че ще умре и казала на ммичето да се качи.

    Страхувам се че мога да умра без да съм си поживяла достатъчно, страхувам се и за близките си. Но все пак всичко си има начало и край.

    +1 Аз съм същата!

  2. #52
    Супер фен Аватара на KoRnFlAkE
    Регистриран на
    May 2007
    Град
    candy mountain :>
    Мнения
    1 292
    амии, може би малко преди да се случи, усещаш, знам ли. зависи от смъртта.

  3. #53
    Цитирай Първоначално написано от Bianca
    Супер егоистично е да те е страх от собствената си смърт.
    Мен повече ме е страх от смъртта на близките, дори предпочитам да умра преди тях, за да не ми е гадно....
    От собствената ми смърт не ме е страх въобще, само да не е болезнена. :Д
    Този коментар ме накара да преодолея мързела си и да се логна..
    По темата: прекарвала съм цели нощи да мисля за това..и все си мисля, че не искам да си отивам преди роднините и познатите ми, не защото съм егоистка и ме е страх от смъртта (второто го има де), а точно обратното - защото не мога да си представя как те ще страдат, ако мен ме няма. Мисля, че бих предпочела аз да страдам за тях, и че бих го превъзмогнала някак си след време, колкото и трудно да ми е..Просто не искам те да страдат, имам чувството, че някой може да не издържи, някакви такива си ги мисля.. И да, страх ме е от собствената си смърт, страх ме е от неизвестното след нея. Но и ме е страх как ще го приемат близките ми..Най-лесно е да умреш и повече да не се тревожиш да някакви такива неща..но като си представиш реакциите на останалите.. Имам чувството, че съм някак си по-силна от другите..и искам да съм при тях в подобен тежък момент..не знам дали изобщо някой ме разбра, май доста объркано го написах..

  4. #54
    Два пъти съм имала чувството, че ще умра и два пъти съм спирала сърдечна дейност, ама се разминават с около 12-14 години някъде нещата

    If for honesty you want apologies
    -I dont sympathize
    If for kindness you substitute blindness...
    Please open your eyes!

  5. #55
    Цитирай Първоначално написано от JUSTDNB
    Aз вярвам,че може иначе просто не мога да си обясня как например баба ми (тя почина 1 месец преди бала ми) е оставила пари на майка ми буквално седмици преdи смъртта си с думите: "Ако нещо ми се случи.."

    Примера ти е малко неудачен... Не познавам лично баба ти,но по принцип всички (повечето) стари хора (а и не само стари) доста често придружават действията си с тези думи....

    Склонна съм да вярвам,че по някакъв начин се усеща...

  6. #56
    като почне да им свършва въздуха е така дали не усещат че нема да ги бъде а? примерно ако те хване яко разстройство, което да доведе до психическия ти срив, пратят те в лудницата и там Наполеон те хвърли през прозореца ти ще цепнеш ли още на разстройството че леко така си кривнал от линията на живота бе пич????

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си