София

Надрусани
и вчесани
несресани
размъкнати
в покруса /ни/
се разкрива длетото.

Под флаг –
на свастика
на кръст
на звезда или не
на пентаграм
на гола жена без срам -
всеки свой символ
всеки от нас взе.

Бой.
По Попа
покрай църкви
с наркотици
впримчени в мрежа
едни падат, други стават
синьо, червено, дъга.
Над София изгряват.

Аз в този град
роден съм помийно;
и добавям своя отпечатък.
Покрай курви и курвари
Лозенец модерен
и Овчакупелски дувари
сред интелигенция
и сред улични хлапета
където в трамвай
старица с лев за билет крета.

Тъй или инак,
градът е наша мащеха
злобна и ревнива
разтворила крака
пред индустрията зловеща.
Стоя, шест и десет е
със съдбата в
пушека над нас имам среща.
Можеш ли да го усетиш всичко това?