Един от най-близките ми хора е най-добрата ми приятелка, колкото и банално да звучи. Познаваме се вече 2 години и, въпреки че и преди нея съм имала 'най-добри приятелки' за по 2 години, които после са ме изоставяли, смея да твърдя, че това е едно истинско приятелство. Вече сме по-големи, израснали, хората казват, че в гимназията се завързват най-силните приятелства и съм склонна да се съглася с тях. Който и да ни познава знае, че вървим в комплект, имената ни вече са станали нарицателно и, който и да говори за едната, обикновено секунда по-късно споменава и другата, от километри си личи колко се обичаме. С нея винаги правим простотии и щуротии и наскоро се замислих, че тя е единствения човек на света (освен може би родителите ми), за чието мнение за мен ми пука. Може би точно затова съм спряла да й споделям глупавите си любовни проблеми (примерно), за да не я отегчавам, но това далеч не измерва приятелството ни. Имам много приятелки, и със всяка от тях мога да говоря на тема, на която не мога да говоря с останалите, просто всяка от тях ме предразполага да говорим на определени теми. Но определно най-добрата ми приятелка е единствения човек, на когото напълно безрезервно бих се доверила без и за секунда да помисля, че може да ме разочарова.