Семейството- на какво ви учи и възпитава?!

[BomberStomper]

Семейството е основополагащ фактор във визпитанието на човешката личност, какво ви е дало, на какво ви е възпитало, имате ли семейни традиции, вярващи ли са вашите родители, расисти ли са, възпитават ли ви в омраза към различните хора или проповядват човешката любов, алкохола как повлиява на родителите ви, те боклуци ли са според вас, либерални ли са какво мислят за наркотиците!?ДАВАЙТЕ ВИЕ СТЕ МАЛОЛЕТНИ БОКЛУЦИ!! СПОДЕЛЕТЕ ЛИЧНОТО СИ МНЕНИЕ, АНОНИМНОСТТА ВИ Е ГАРАНТИРАНА И ДА СТЕ СОЦИОПАТИ НЕМА ЛОШО ТУК ЩЕ НАМЕРИТЕ СВОИТЕ ДУШЕВНО ОБРЕМЕНЕНИ ДРУГАРИ!ВИЕ СТЕ!

[one]

Предполагаемо е, че семейството е важна част от личността, но не и цялата.

[w0sh]

Тате още като бях малък осакатяваше турчета и ги вързваше,че да мога да ги ритам.

Ех спомени, спомени.

[ScionOfStorm]

мето /май си ти/, сериозна ли е темата все пак, за да знам как да пиша в нея?

[woshata]

Не е Мето
мен моето семейство само ме научи да бъда точно обратното на това, което искат да бъда, тоест майка ми, аз съм копие на баща ми.

[DisturbiaV]

ако наще не ме държаха по-изкъсо сигурон сега щях да бъда разглезена до безбожие лигла искаща само най-скъпите дрешки и преебана още на 13.

[UnKnOwNmAtTeR]

аз съм сираче

[BlueAvalanche]

Да не пия, да не пуша, да не се бия, да не се дрогирам, да съм толерантен и т.н.

[SuperBadSuperFresh]

Нещо оргиналните във форума стават все по неоргинални.BomberStomper,има си достатъчно "мозъци" тука да ни казват какви "боклуци"сме.Започвам да се уморявам.

[RAWRRR]

Не са ме възпитавали, даже не са ме били и наказвали..

Но при мен се получи, понеже от малка подражавах на тях,винаги са били авторитет.

Правила съм много глупости, но за щастие, те не знаят за тях.
Спират ме не забраната им,ами... евентуалния срам и разочарование пред тях.

[montana6]

Значи, за мен семейството има много важна част в развитието на човек. Не мога да кажа, че възпитанието и разбиранията се получават изцяло от семейството. Аз, например, разбиранията си за живота и възпитанието си ги дължа изцяло на себе си (причините не ми се обясняват сега). Семейството си ги обичам, но баща ми не го уважавам, а майка ми - отчасти. Радвам се, че не са алкохолици и не пушат цигари и им благодаря за всичко, което са направили за мен и са ми дали, но нищо повече.

[hardball]

На себеуважение, гордост, на кое е ценно в живота, на самостоятелност, толерантност... такива работи, нормалните.

[hardball]

Мене пък преди първия ми учебен ден в първи клас ми казаха точно, който ме закача да му счупя носа.

[Swinkenhoffer]

Нямам спомен да са ме възпитавали специално в нещо... обикновено възприемам/х от възрастните това, което аз смятам за нужно.
Майка ми си има някакъв идеал за човек, примерно, който аз изобщо не споделям и се опитва да ми го натяква, мрънкайки защо аз не се вписвам в тоя идеал, както и повечето хора от обкръжението ми.

[Romance]

При мен положението също е тип "както дойде"..
Родителите ми са се оженили по на 20 год.. и още деца са се захванали да ме възпитават. Не са лоши родители - напротив, но някак си методите им не бяха особено успешни и каквото съм научила е било по скоро от по - големи познати, от баба и дядо .. Мама и тате налагаха само контрол, но не ме научиха на ценности, кое е добро и лошо..Но все пак мисля, че се превърнах в прилична личност

[BomberStomper]

Темата е абсолютно сериозна, Александре!Просто е повлияна от паркизана с който се паркирах

[AutumnTears]

Отгледана съм изцяло от майка ми. Обръщала ми е предостатъчно внимание, но това не означава, че постоянно ми е втълпявала някакви морални ценности и етикети на поведение. Коренно се различавам от нейните идеали. Напреди често правеше някакви опити да ме промени, но я накарах да осъзнае, че няма да успее. Сега, когато съм почти пълнолетна, единственото нещо, което не харесва в мен е моята щедрост и наивност... не мога да бъда лоша с хората.

[ScionOfStorm]

Темата е абсолютно сериозна, Александре!Просто е повлияна от паркизана с който се паркирах

супер!

нашите са ми дали страхотно възпитание, особено като се имат предвид малко по-тежките условия /началото на деветдесетте, на всички ни е ясно/, които са били. общо-взето са сложили нужните основи, които аз споделям като възглед и бих предал на детето си, като те се видоизменят с годините.

точно за тези изменения се радвам, защото принципно нашите са добри, много добри родители, но особено майка ми е прекалено практичен и рутинен човек и се опита да ми повлияе с това. идеалистичните им възгледи много често се разминаваха /и се разминават/ в последните години с моите, и честно казано съм доволен, че не съм се уеднаквил с тях. винаги са искали най-високите резултати от мен, особено майка ми по едно време беше вманиачена по това да уча, но не я огря особено :ь

по мислене пак майка ми е по-консервативна от баща ми, и то доста, по много отношения, и за щастие не успя да го прехвърли върху мен, въпреки относително консервативното възпитание, което ми е дадено /което в никакъв случай не влияе на качеството му, естествено/. съществува също една плахост, която се споделя от нашите - че никога не трябва да се прибягва до сила в името на някаква промяна /била тя политическа, от по-личен характер, т.н./, а трябва да се чака
/ахм, силата на Словото/. което, колкото и да е вярно за много случаи, все пак има своите изключения, както на всичко ни е ясно. на тях не е.

от религиозна гледна точка нашите не са особено вярващи - ходят в църквата по Великден, Коледа, на празниците, и палят по някоя друга свещ. така че не съм отгледан в някакви догматични реалности относно това и се радвам - но са ме научили да уважавам религиозните възгледи на хората, а не да плюя наред.

абе..няма какво да кажа. от 2-3 години насам започват разликите между нас, но това вече е надграждащото ниво. на ниво възпитание трябва да съм доста благодарен на нашите. и съм.

[Boot]

Нашите са ме учили да правя това, което искам при две условия:
1. да се чувствам добре със себе си
2. да няма пострадали
(не че са ми го казвали в прав текст, резюмирам 20 годишен опит)

Не са ми казвали "Не пий", а "Не прекалявай". Но дори и когато прекалих един път много зверски и баща ми ме носеше като чувал с картофи, ме сложиха да си легна с едно легенче до леглото. Като се събудих ми се смяха малко, после си разказаха първите големи напивания. Нямаше наказания, поучения, скандали - видяха, че ми е достатъчно гадно, че да не повторя комбинацията текила+бира.

Не са ми казвали и "Не пуши", а просто ми споделиха за един семеен приятел, който пушеше от 10000 години, че е зле със здравето заради това си пушене. А със сестра ми случайно го видяхме да кашля кръв. И за доста дълго време ми действаше гледката...


Мисълта ми е, че нашите са ме наказвали точно веднъж през целия ми живот и то беше явно някаква прищявка, защото е много несвойствено за тях. Не са ми четяли конско, като се прибирам с двойки или оставам на парти цяла нощ. Оставили са ме да направя своите грешки, да събера своя опит и да стана прилично човече.

От друга страна са ме учили с разнообразни техни си методи да съм самостоятелна(ебати, познавам момичета на моята възраст, които не могат една пералня да пуснат и никога през живота си не са работили), толерантна (не мразят определена група от хора и следователно не са го прехвърлили и върху мен), да се обичам и да се стремя към личностно развитие.
От религиозна гледна точка - баща ми изобщо не е вярващ, майка ми от време на време я избиват разни идеи, но бързо й минава. Дори не са сключили църковен брак. Така че не са ме занимавали с глупости.


Единственото, на което не успяха да ни научат с брат ми и сестра ми е да сме задружни и да се обичаме колкото трябва да се обичат брятата и сестрите.

[Pedigree]

Моите родители са доста различни един от друг, имало е случаи в които единият ме е учил на едно, а другият на точно обратното.
Мама е добрата грижовна домакиня, която винаги е супер спечена какво ще стане, в каква ситуация ще попадна, сред какви хора, какво ще направя. Мисли доста за хорското мнение, често повтаря "Какво ще кажат хората за това?" Същевременно е супер предвидлива, винаги обмисля много нещата и планира всичко.
Тате... тате е различен от мама. Тате ме е учил да живея максимално. Винаги е искал съм наред със себе си, да се чувствам добре.
Ограничения кой знае какви не са ми налагали. Не са ми казвали "Недей да пушиш, недей да пиеш". Не са ми се карали, ако се прибера късно, вечерен час всъщност не помня да съм имала. Обаче винаги са държали да се запознаят с приятелите ми, с близките ми извън къщи, което не ми е пречело, не ми и пречи.
Глупости съм правила много, за повечето знаят, да не кажа всичките. Малко пъти съм крила нещо от тях или съм ги лъгала, пък и не умея много. Да са ме били не помня, не сме си и викали много, винаги си сядаме и си говорим спокойно. С мама по-може да сме си викали, но тате е супер търпелив, поне с мен. Казвали са ми кое е добро за тях, кое лошо, доста ни съвпадат мненията, а като цяло с баща ми много си приличаме. Имало е и много случаи, в които са ме оставяли да си напатя, за да "ми е обеца на ухото за следващия път".
Тате не е набожен, мама и тя не е, но понякога й прищракват разни неща, ходи на църква, пали свещички.
И в крайна сметка нещата, на които ме учат са уважение към мен самата, да гледам винаги да съм добре. Оставяли са ме много пъти да се оправям сама, което, мисля, е хубаво, тъй като до известна степен съм доста самостоятелна, особено съдейки по останалите деца на моята възраст, които две филии не могат да си препекат. Учили са ме да не разчитам винаги на някой, да търся начин да се оправям и сама.
За крехките ми 15 години толкова. Ще има на още да ме учат, да се уча и аз.

[BomberStomper]

Много съм доволен, получи се една смислена тема с качествени мнения, ще успеете в живота!

[Jeuelle]

Майка ми ме е научила да се държа достойно. Да не влизам в конфликт с никой. Да бъда пример. Да се владея. Да съм хитра.

Баща ми не е е старал пряко да ме научи на нещо. Той знае , че гледайки резултатите от неговите грешки, сама ще си извадя поуката и сама ще си изградя модел на поведение .

[UnKnOwNmAtTeR]

всеки все на хубави неща са го учили бее

ПП оздравления за хубавата тема.

[Pliok0019]

Винаги съм имала проблем с родителите ми. И с двамата.

С баща ми се виждаме рядко. Имам в предвид - през месеци, че дори години (да кажем 4-5). Чуваме се рядко, но в последно време - всеки ден, поради проблемите с майка ми. Той не ме е възпитал, никога не ми се е карал, удрял. Дори не ми е правил забележка. Никога. Преди година-две, когато майка ми му се обади, за да каже, че редовно пуша трева той само ме попита "И как е, харесва ли ти?" Отношенията ни мога да определя като...на стари приятели. Но за възпитание не може да става и дума.

Майка ми също като баща ми никога не е играла важна роля в живота ми. От раздялата с баща ми (когато съм била на 3) съм отишла да живея с баба ми и дядо. Виждали сме се почти всеки ден за обед/вечеря, но тя...никога не е имала родителски авторитет. По-скоро като по-голяма сестра, която прави глупости. А за глупостите на майка ми може да пиша с часове, така че...нека го оставим настрани.

В съзнателният си живот съм живяла с майка ми и приятелят й (с него са от 14-15 години) точно 2 години и 10 месеца. Не беше лошо. Отначалото не бяхме свикнали и беше...странно. После си станахме един вид съквартиранти. Наистина в началото съм имала вечерен час, майка ми се стараеше през първата година да не ми липсва нищо, да се чувствам добре. Успяваше. После дойдоха проблемите от една моя връзка, нямаше адекватна реакция, контрола се изгуби. Станах самостоятелна. Спрях да споделям... После дойде един крайно сериозен нейн проблем...и т.н. и т.н. В резултат на всичко това - не живея нито с баща си, нито с майка си. Отново.

Тъй като нямам нито моралната нито финансовата помощ от родителите си, винаги съм разчитала на баба ми и дядо ми. За всичко. Баба ми е една от най-близките ми приятели. Пред нея говоря за абсолютно всичко. Тя знае имената на приятелите ми, къде съм била, как съм прекарала, кое не ми е харесало и т.н. А дядо ми...той е малко по-особен. Ако има човек от семейството ми, на когото да приличам - това е той. В него има и дисциплина, и безредение... Живея извън цивилизацията, в един град, близо до София. Няма смисъл от вечерен час, естествнено.

Едит: Много, много се отвлякох от темата. Като заключение мога да кажа, че родителите са ми дали един модел, на който не бива и не искам да подражавам. И единственото нещо, към което се стремя е никога да не бъда като тях.

О...аз май просто си разказвах, без да е по темата. :Д Съжалявам, че е толкова дълго.

[woshata]

Хуу, снощи бързах да си легна, но сега имам време. Майка ми е супер консервативен човек, винаги се влияе от това "какво ще кажат хората" и "какво правят другите". Винаги адски са ме дразнели тези две неща и винаги съм се игнорирала от тях. На това ме научи майка ми, отначало я слушах и общо взето когато реших да опитам на обратно на нейните логики, нещата потръгнаха в пъти повече. В момента се опитва да ми налага и вечерни часове, иска винаги да ме държи под контрол, не знам дали осъзнава, че това е грешка, щото колкото повече не ме оставя да изляза нормално, аз толкова повече го правя. Пак резултат от нейните прекомерни притеснения и вечни страхове.
За баща ми кво да кажа, от пет години няма как да помага на майка ми във възпитанието поради простата причина, че го няма. Но по мой спомен и по делата останали след него, той е човек за почит и уважение. Още като малка нищо не ми е забранявал, казвал ми е само кое е полезно и кое не. Казвал ми е, че като порасна ще има право на свой собствен избор и квото и да последва от него, ще си е по мои заслуги. И беше прав. Доста по-либерален от майка ми, знам ли сигурно щях да съм друг човек, ако сега беше тук, но шанс. Общо взето семейството ми ме е научило, че трябва сама да си взимам решенията и че всичко си зависи от мен, и поради липсата на баща се научих в много отношения да се оправям и защитавам сама.