Семейството- на какво ви учи и възпитава?!

[Jumbie483]

Не мога да кажа, че нашите са ме възпитали така, както съм сега. По-скоро те ми дадоха шанс сама да се възпитам.
Никога не са ми казвали "това е добро, а това е лошо". Аз решавах, кое е добро и кое не е.. С тях само сме обсъждали и дискутирали моите виждания и разбирания, но никой от тях не е опитвал да ги промени.
Не са ми казвали например да отстоявам мнението си или да бъда себе си.. Винаги са ми давали право на избор и винаги са вярвали, че съм достатъчно умна и сама ще намеря грешките си. Когато не се справях, казваха къде съм сбъркала, но никога не ми посочваха директно проблема. Аз трябваше да се сетя какво да правя и как да го направя, за да бъде всичко наред.
И въпреки това.. Мисля, че най-доброто на което ме научиха е, че човек живее един живот и трябва да го изживее по свой начин. Трябва да се научи да мисли с главата си и да знае какво иска.. и как да го постигне.
От тук нататък те просто са ми опора във всичко. Хората, които са винаги зад мен и винаги са готови да ми кажат, че бъркам и да повярват в мен, че мога да се справя, въпреки грешките си.
Това тяхно отношение изгради характера и възпитанието ми..

[Decu]

Аз пък не вярвам, че не са ви казвали 'не пуши'! Може би защото при мен това се чуваше доста честичко.. Но пък имаше полза /поне засега, а като се знам - сигурно и занапред/.
забрани кой знае какви не са ми налагали..не съм яла сериозен бой, но не са ме и глезили.
Изобщо, променям се всеки ден, форума също ме промени /да не казвам колко много, че ме е срам :д/ и продължава да ме променя. Приятелите ми също участват в изграждането ми. Имам още време, докато 'намеря' себе си, но мисля, че вече съм близо..
баба ми също ми е дала много, даже веднъж й казах, че я обичам повече от майка ми. А мама.. няма такава жена.
Наследила съм й доста черти от характера, поведението..
Възпитание мисля, че си имам достатъчно. Лошото, което според мен не е лошо, е, че не мога да си държа устата затворена. Когато мисля, че нещо не е наред си казвам.. Затова и не се разбирах с новата ми класна, която слава Богу забременя и се отървах от присъствието й преждевременно.
Най-важното е, че нашите винаги са ме подкрепяли.. Главно майка ми и баба ми, ако трябва да бъда честна, защото с баща ми рядко си говорим за нещата от живота, хаха.
Последната една година ме промени много.. пораснах с една годинка, дядо ми почина, нашите се разделиха, в ново училище съм..


Because you're young, you're torn between
A world of hate and a world of dreams
So much to lose, so much to gain
So much to fight for, so much to change
You don't look back, you don't look down
You gotta turn everything around
You live your life like a loaded gun
Because you're young

[UnKnOwNmAtTeR]

И всички сме доволни от себе си.

А умеем ли да се критикуваме и да виждаме грешките си както го правят тези около нас? Защо им се сърдим като ни го казват?

[hardball]

Аз пък не вярвам, че не са ви казвали 'не пуши'! Може би защото при мен това се чуваше доста честичко.. Но пък имаше полза /поне засега, а като се знам - сигурно и занапред/.

Мене баща ми в осми клас ме сложи на масата и ми каза "Ако разбера, че пушиш, ще те направя инвалид, така че си прави сметката." ама да ти кажа не подейства, а и беше късно
Като минеш 2-3 клас вашите вече ако не са си свършили работата си е късно, след тоя период могат да те научат предимно на самостоятелност и да внимават да не те разглезят.
Оттам нататък е важен добрия пример, както и липсата му- и двете влияят много, но как зависи от това как са те възпитавали преди 2-3 клас.

[guinessgirl]

винаги съм мислела,че баща ми е пич. доскоро
преди се разбирахме,помагаше ми,беше ми модел за подражание.
сега вече няма такова нещо. постоянно се опитва да ми наложи някакъв модел на държание,мислене /неговото/. не приема гледните точки,различни от неговите. не ме подкрепя. когато искам да се захвана с нещо,ми казва да не се занимавам с глупости,въобще да не опитвам,защото неуспехът ми е гарантиран. когато правя нещо,което не одобрява,се започва с обидите- например това,че косата ми е къса автоматично означава,че съм грозна и че никой мъж няма да ме хареса.
майка ми.. майка ми е прекалено истерична. ужасно нервна е,винаги ми крещи за нещо. разбирам,че работата я изнервя,но не смятам,че е нужно да си го изкарва на мен. казва 'няма да правиш това', казва 'направи онова'. и естествено,когато не го правя-се започва с крещенето. никога не ме пита какво искам аз. смята,че трябва да е в течение със всичко в живота ми и постоянно се рови в личната ми информация- телефона,компютъра,ТЕТРАДК ИТЕ МИ!,преди няколко години,когато имах дневник-и него.
според родителите ми само чрез наказания и ограничения се решават проблемите.
имаше един перид,в който нямаше ден,без да ми натякват,че съм боклук,глупачка,че нищо няма да излезе от мен.

казано накратко-те искат да бъда като тях. обаче това е най-малкото нещо,което аз искам.

[Bianca]

Мен само майка ме е възпитавала.
Но то е и едно възпитание... Тича ми след гъза, не ме оставя да дишам, доскоро не ми даваше да ИЗЛИЗАМ сама. Не ми дава да пия, да ходя с момчета и т.н... Но пък отскоро нещата се промениха. Не че ми разрешава да правя тея неща, просто лъжа много добре.
Тя си мисли, че никога не съм опитвала бира, че дори не зная какво е това...
Но всичко ѝ куца. Тя не знае, че това НЕ е начин едно дете да бъде възпитавано. Не знае, че така още повече ме подтиква към "забранения плод". Ей такива ми ти работи.
Колкото до обноски... учила ме е на какво ли не, но тя самата понякога се държи доста вулгарно. Ето откъде съм го прихванала.
Едит: А, да, ДОСТА често се случва да изяда якия бой. Дори и вече на 15 години...

[DebelaManekenka]

наще са супер
няма такива готини хора
от нищо не са ме лишили, но винаги са удряли разумната граница
няма какво лошо да кажа за тях, никога не са проявявали повече симпатии да кажем към брат ми, винаги всичко е било по равно
грижат се за нас, но и гледат своя живот
прекрасни са

[Pliok0019]

Май от мен тръгна да споделяме за родители, които не са перфектни.

Оносно хората в семейството ми - няма нито религьозни, нито червени партийци.

[PainMonopoly]

Майка ми е проста като руска крепостна селянка. Няма ясни политически виждания, едва ли различава ляво от дясно. Неграмотна е, всичко се изчерпва с микросвета, в който живее. Примерно, като разбра, че Шартр е с население колкото Чирпан, реши, че е същото изпаднало село. Плюе всички различни от нея. Особено много мрази софиянци и София. Религиозна и суеверна е. Целия и живот извън семейството е позиране, лицемерие и церемониалност.

Доколко е повлияла майка ми на възпитанието ми? Дотолкова, че се стремя във всяко отношение да съм различен от нея.

Баща ми е съвсем различен. Чел е много, като малък го ползвах за ходеща енциклопедия. С десни възгледи е и от него съм прихванал омразата към комунистите. Но не е крайнодесен, не харесва такива. Атеист е, но това не ми е повлияло, защото не го натрапва, до атеизма достигнах сам. Доста е толерантен. Винаги е уважавал правото ми на самовъзпитание и собствен избор, но за сметка на това майка ми винаги е била наоколо, за да ми се пречка.

В крайна сметка излиза, че баща ми, който не е полагал никакви усилия, ми повлия повече само чрез личен пример. А майка ми, която всячески се опитваше да ме моделира по свой образ и подобие, се провали. Винаги тя поучаваше, винаги тя наказваше.

[cherinka]

Мене пък преди първия ми учебен ден в първи клас ми казаха точно, който ме закача да му счупя носа.

а мен - "Като те ударят, удряй и ти"

[Decu]

Аз пък не вярвам, че не са ви казвали 'не пуши'! Може би защото при мен това се чуваше доста честичко.. Но пък имаше полза /поне засега, а като се знам - сигурно и занапред/.

Мене баща ми в осми клас ме сложи на масата и ми каза "Ако разбера, че пушиш, ще те направя инвалид, така че си прави сметката." ама да ти кажа не подейства, а и беше късно
Като минеш 2-3 клас вашите вече ако не са си свършили работата си е късно, след тоя период могат да те научат предимно на самостоятелност и да внимават да не те разглезят.
Оттам нататък е важен добрия пример, както и липсата му- и двете влияят много, но как зависи от това как са те възпитавали преди 2-3 клас.

Ха, мен не са ме заплашвали..просто до втръсване ми говореха като бях по-малка. И майка ми преди време ми напомни един случай /който така или иначе не бях забравила../, в който баща ми си издиша дима от цигарата в лицето ми. Да съм била на не повече от 9-10. Мама била чела, че това щяло да повлияе отрицателно на желанието ми да пропуша. И още неща са правили, за да ме научат, че цигарите не са хубаво нещо.
Колкото и да се дразнех преди, че ми надуваха главата, сега съм им благодарна.
Майка ми също така няколко пъти ми казва 'имаш късмет, че не съм 0забравила, че и аз съм била дете'. А пък още един неин + е това, че е млада майка и както тя самата се шегува: 'не виждах проблем да си играем заедно в пясъчниците' !!!

[ScionOfStorm]

имаше един перид,в който нямаше ден,без да ми натякват,че съм боклук,глупачка,че нищо няма да излезе от мен.

без първото /макар и загатнато в кризисни моменти/, това ми се е повтаряло и продължава понякога да ми се постоянно. различието в интересите и/или идеалистичните възгледи водят до такива простотии. по едно време ако продължава просто ще ти се вдигне сам автоматично игнора, споко : )

хубава тема стана действително. смислена - нещо, с което напоследък май не можем да се похвалим като форум много :>

[b0Nb0n]

еми научи ли са ме да не буда охлюв абе повечето време го прекаравах скитосвайки улицата много не ми се прибира на мен пък и те никога не са ме контролирали кой знае колко просто не им позволявах искаха да хода на детска градина ама аз не исках щот всички те ми приятели бяха по големи и не ходеха и аз исках се мъкна с тях и така и не ходих за което не съжелявам с наще сме като приятели не са ме били един път ме казаха да не излизам ама аз се смях и излязах и се отказаха да ме наказват като съм правил грешки не ми викат или да ме бият провеждаме разговор и ми обесняват как стоят нещата и така за пиенето никога не е било проблем баща ми винаги ми е давал да пия дори и като малък ми сипваше по малко само казва да не пия кофти алкохоли и като пия концентрати да не се осирам от пиене обаче за цигарите са твърдо против ама аз не пуша абе общо взето ме оставят да хода и права какво си искам стига да им кажа преди тва нямал съм вечерен час по едно време искаха да ми наложат звъняха ми по телефона да се прибирам аз просто им казвам че се прибера когато реша те си викат заплашват някви работи ама аз казва айде чао и затварям като се прибера ме питат винаги кво прай до толкова късно баща ми вика за кво седиш то след 2-3 вече не е интересно ей такива работи ест искат да уча нормалните работи майка ми не е вярваща баща ми вярва ама не е някав дето да ходи на църква такива работи абе благодарен съм им че ме оставят да зимам сам решение какво да правя и като направя грешка да ми обесняват къде съм згрешил и къде не съм прав според тях и в повечето случеи са били прави но не знам точно на кво са ме възпитали улицата ме е възпитала