Изпратих те
И само грамофона
Остана да свири.
Без теб нотите
Са толкова грешни,
А музиката..
толкова тъжна, мрачна.
Всяка секунда от мелодията
Кара сърцето ми да тупти по-бързо,
Устните ми да се сгърчат и
Очите ми да се изпълнят
Със сълзи.
Тежко е
Да очаквам да ми пуснеш
Среднощния филм придружен
С порцеланова чаша чай.
Трудно е
Да чакам да ми разкажеш
Как е минал денят ти,
Или какви лудории си правил преди.
Липсваш ми.
И ще те чакам
Заедно с изгрева на слънцето,
Чиито лъчи те огряват някъде там.