Обиден жест, понякога с обидни думи,
а очите, насълзени, пак шептят Прости!
Но нима след удар от поредните куршуми
раната ще спре изобщо да кърви???

Така ли лесно се очи затварят
пред поредния скандал, поредните сълзи?
И старата фалшива маска лесно се поставя,
когато вътрешно изгаря и боли!

А белезите, дето болката оставя?
И безсънни нощи и изречени лъжи?
Кой способен е да ги забравя,
кой способен е пред тях да замълчи???

Тъй ли лесно се прощават чужди грешки?
Най-голямата обаче е Прости!
Някой ден оставаш сам, белязан, без надежда.
И тогава ли ще прегрешиш и ще простиш???

03.05.09г.

Писах го преди няколко месеца и сега, четейки го, си мисля колко силна съм била... и колко много ми трябва да се вслушам в написаното.