- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- *Най-голямата Грешка!!!*
Обиден жест, понякога с обидни думи,
а очите, насълзени, пак шептят Прости!
Но нима след удар от поредните куршуми
раната ще спре изобщо да кърви???
Така ли лесно се очи затварят
пред поредния скандал, поредните сълзи?
И старата фалшива маска лесно се поставя,
когато вътрешно изгаря и боли!
А белезите, дето болката оставя?
И безсънни нощи и изречени лъжи?
Кой способен е да ги забравя,
кой способен е пред тях да замълчи???
Тъй ли лесно се прощават чужди грешки?
Най-голямата обаче е Прости!
Някой ден оставаш сам, белязан, без надежда.
И тогава ли ще прегрешиш и ще простиш???
03.05.09г.
Писах го преди няколко месеца и сега, четейки го, си мисля колко силна съм била... и колко много ми трябва да се вслушам в написаното.![]()
А бе отдавна, беше тъжна вечер.
Поредната... Да знаех само аз,
че в утрото не ще те видя вече,
че ще бъдеш мъничка звезда...
Поствано е. Много ми харесва, особено това:
Така ли лесно се очи затварят
пред поредния скандал, поредните сълзи?
И старата фалшива маска лесно се поставя,
когато вътрешно изгаря и боли!
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.
Много е яка
![]()
Американски форум: питаш нещо и ти отговарят;
Руски форум: питаш нещо и теб те питат;
Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп.
Много е хубаво!
А тази част е просто уникална.А белезите, дето болката оставя?
И безсънни нощи и изречени лъжи?
Кой способен е да ги забравя,
кой способен е пред тях да замълчи???![]()
Знаех си, че съм го поствала... просто не бях сигурна, но нищо.Първоначално написано от Snickers
Аз пак не се вслушах в собствените си думи и направих поредната грешка...
А бе отдавна, беше тъжна вечер.
Поредната... Да знаех само аз,
че в утрото не ще те видя вече,
че ще бъдеш мъничка звезда...
Аз сериозно говоря, още тогава тази част:
Така ли лесно се очи затварят
пред поредния скандал, поредните сълзи?
И старата фалшива маска лесно се поставя,
когато вътрешно изгаря и боли!
ми направи огромно впечатление и помня тези думи и до сега... Просто са ми се запечатали в съзнанието.
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.