Казват, надеждата ще оправи света,
мечтата ще спаси роба,
но ето пак ще говорим
как всеки лази в гроба.

Как весел стих да напиша,
като сърцето не диша,
как живот да живея,
като умря добрата фея.

Тя ме пазеше,
злото мразеше.
Беше ми едничка,
сладка и добричка.

Обичаше ме,
глупак не ме наричаше
и напразно
не се вричаше.

Беше ми другар
в добро и зло,
но вече е далеко,
скърби сърцето.