Знамето с черепи развей,
приказна песен запей
и кръв да се лей,
нека войнът да тлей!

Живите да пометем
братята ни да почетем,
и знайте вий,
никога няма да умрем!

Братко мой, врага
надава последен вой,
но и в пъкъла прокажен,
ти пак ще си снажен!

Сърцето ще му откъсна
главата му ще пръсна,
потънал в грехове
пълководецът им ще умре!

Ще надигна олелия,
чак до Тор, чак да Хигия!
Няма да ми е жал,
за тоя мъж - стар чувал!

Ножа блестящ и бял,
оцапах го с кръв и кал!
И хайде сега в гроба,
почивай в тревога!

Прободен от меч прокажен,
от предадел мазен с поглед влажен.
Тела, храм, светлина,
Валхала ме приветства с топлина!